Големият германски диригент Курт Мазур днес навършва 80 години

“За мен биографията ми винаги е била единство между частния живот и онова, което съм правел в обществото. Постепенно набрах и куража да казвам това, което смятах, че трябва да кажа.”

На 80 години Курт Мазур все още е един от най-успешните и най-търсените диригенти в света. Според неговия биограф Йоханес Форнер, причината е, че Мазур непрекъснато се стреми към подобрения и към обновяване. С поглед назад към миналото диригентът говори за годините преди бягството от Силезия заедно с родителите му след войната. Още във Вроцлав той слушал Деветата симфония на Бетовен под диригентството на Херберт Алберт:

“Впечатлението беше толкова силно, че в продължение на три дни, струва ми, аз изобщо не възприемах света около себе си. Накрая разбрах: ето, това трябва да правиш и ти!”

Изненадващо е с каква бързина се развива кариерата на Курт Мазур. И то въпреки че прекъсва следването си по специалността “диригентство” и на първо време става обикновен корепетитор в източногерманския град Хале.

“Не бях положил държавния изпит и беше много мило от страна на хората в Хале, че изобщо ме взеха.”

По-нататък музиката отвежда Курт Мазур в Лайпциг, Ерфурт и Шверин, където диригентът успява да наложи своя почерк:

“След две години под мое ръководство там вече в репертоара имаше десет опери, които непрекъснато се играеха, а един симфоничен концерт дори трябваше да го повторим поради големия интерес – нещо небивало дотогава, което ме изпълни с гордост.”

Оттук пътят на Курт Мазур към “Комише опер” в Берлин изглежда предначертан. Международен успех диригентът постига през 1970 година като капелмайстор на прочутия лайпцигски “Гевандхаусоркестер”, който под неговото ръководство достига световно равнище. Единствената новопостроена концертна зала в тогавашната ГДР беше именно за този оркестър, а Курт Мазур успя да я издейства с неуморните си апели към държавното ръководство. Въпреки диалога си с политическия елит той тъй и не влезе в Комунистическата партия.

“Винаги съм казвал, че от мен може да излезе добър социалист, но това се отнася единствено до социалистическата идея, която ми се харесваше.”

През есента на 1989 година обаче и за Курт Мазур дойде време за политически ангажимент. Легендарен ще остане неговият политически апел към източногерманците от 9 октомври, месец преди падането на Берлинската стена:

“Тогава вече ни беше съвсем ясно, че партията е прогнила и затънала в лъжи. Че обикновените другари, които дълго вярваха в добрата идея, отдавна са измамени.”

В края на 1996 година Курт Мазур се раздели в лайпцигския Гевандхаусоркестър и пое диригентския пост на легендарната Нюйоркска филхармония. А днес ръководи два други прочути световни иркестъра: Оркестр Насионал дьо Франс и Лондонската филхармония. И на ум не му идва да спре да работи, защото това би било равнозначно на самоубийство:

“За мен просто няма друга възможност да остана във форма – не само духовно, но дори и физически.”