Готов ли е Европейският съюз да приеме България и Румъния?

Приемането на България и Румъния в Европейския съюз удивително прилича на кандидат-студентски изпит. От тези страни се изисква услилена подготовка, за да могат един ден да влязат в Брюкселския университет и през ноември строгата Европейска комисия отново ще направи своята безкомпромисна оценка. Но в същата степен от оценка се нуждае и самият Брюкселски университет. В състояние ли ще бъде той да увеличи още веднаж и без друго претоварения си капацитет?

От гледна точка на Европейския съюз, трудностите около приемането на България и Румъния, са резултат от самия процес на Източното разширяване. Лекомисленото приемане на 10 нови страни на 1-ви май 2004-та създаде илюзията, че е възможно да се извърши количествено разширяване, без съществено качествено да се задълбочи интеграцията. В плен на това илюзорно виждане, Европейският съюз водеше и преговорите с Букурещ и София.

Институционният корсет, създаден някога за шест страни, днес едва побира “Европа на 25-те”. Опитът за неговото прекрояване, какъвто е проектът за Европейска конституция, в момента е замразен. Запазването на принципа на единогласие, чиято същност е възможността за блокада, прави европейския кораб още по-неуправляем. Приемането на две нови страни, чиито специфични интереси ги отличават не само от Западна, но и от Централна Европа, ще усложни още повече вземането на решения. Но за това не носят вина нито България нито Румъния, а Европейският съюз, който не успя принципно да се реформира, преди да пристъпи към рискованото начинание, наречено разширяване. Такава радикална реформа би било окончателното налагане на принципа на вземане на решения с мнозинство, без правото на “вето” на отделните национални държави. Така Европейският съюз би решил собствените си “домашни задания”, преди да изисква това от страните-кандидатки.

Но да оставим институционната структура и модуса на вземане на решения настрана и да погледнем към икономическото състояние на Европейския съюз. Да се абстрахираме и от факта, че след 1-ви май 2004-та Европейският съюз не стана по-богат, а напротив - относително по-беден. Освен всичко друго, след последния тур на Източното разширяване Брюксел е измъчван от ново, вече вътрешно противоречие. Десетте нови страни се стремят към повишаване на социалния си стандарт, а това може да стане чрез увеличаване на заплащането на труда, което пък от своя страна намалява тяхната конкурентноспособност на европейския пазар. Затова по-ниският социален стандарт на изток вероятно ще се запази, което застрашава старите страни-членки, излагайки ги на конкуренцията на евтината работна ръка. С приемането на България и Румъния това противоречие ще се задълбочи още повече.

Така накратко скицираното състояние на Брюкселския клуб не дава основание да се твърди, че в момента той е готов за ново разширяване на изток. Все пак приемането на България и Румъния ще стане най-рано на 1-ви януари 2007-ма и дори изглежда, че евентуалното прилагане на “предпазната калуза” ще предпази не само Европейския съюз от неподготвени страни-кандидатки, но и страните-кандидатки от един неподготвен Европейски съюз.