Гражданското общество има сили за борба срещу тероризма-коментар на Петер Филип

Не е необходимо да убиеш десетки хора, за да тероризираш хиляди. Може би точно такава е била сметката на онези, които са заложили в Лондон малки количества взривно вещество – точно колкото да сплашат хората. Въпреки това извършителите на тези нови нападения трябва да бъдат също така строго осъдени, както и тези, които на 7 юли убиха 56 души и предизвикаха раняването на близо 700. Същата строга присъда ще остане в сила, даже и ако се окаже, че вчерашните нападения са били дело на психопати, които са подражавали на вече станалото.

В крайна сметка мотовите им за действие не са интересни : Който залага бомби и убива или само застрашава невинни хора, той си е заслужил най-строга оценка и присъда. Терорът си е терор, независимо, каква е бройката на пострадалите. А онези, които стават терористи, на практика са развалили договора си за принадлежност към човешкото общество. Всякакъв вид симпатия или прояви на разбиране спрамо подобни хора биха били абсолютно погрешни.

Това се отнася за тероризма в Лондон, също както и този в Багдад, в Истанбул на остров Бали или в Ересулим. Между тероризъм и тероризъм не може и не бива да се прави разлика. Тероризмът не е отличителне белег на определена раса, на определена националност, и което е много важно – на определена религия. Вярно е, че в последно време повечето атентати бяха свързани с радикални ислямисти. Това обаче не винаги е било така, ако хвърлим поглед назад в историята и второ : далеч не всеки мюсюлманин е потенциален терорист.

Но какво да се прави оттук нататък? Полицейските мерки не са в състояние да ограничат това зло. На преследване трябва да бъдат подложени не само извършителите, но и вдъхновителите и организаторите на подобни злодеяния, както и демагозите, които насъскват хората и им внушават определени неща. Ако се окаже, че причините се крият в това, че определени малцинства в нашите общества са дискириминарин и игнорирани, това ще трябва да се промени. Едно демократично общество, което дискриминира и изолира определени свои членове, само се дисквалифицира, защото престъпва собствените си принципи.

Не бива да се забравя и друго : под общество не бива да се разбира мнозинството хора в една страна, а общността на всички граждани, спазващи законите – независимо, дали се числят към мнозинството или малцинството. Те всички са засегнати от тероризма и са призовани да се борят срещу него. Не като се подозират взаимно, а като се опитват съвместно да открият и отстранят корените на злото. Едва тогава всички граждани, независимо от своя произход, ще могат отново да се завърнат към спокойното си ежедневие.