Гуантанамо, "черната дупка"

Думата "Гуантанамо" все повече се превръща в шифър на отчуждението между САЩ и останалите правови държави. Първоначално, специално от европейските столици, не се чуваше никаква критика относно затварянето на повече от 600 заподозрени - включително малолетни - в периметъра на американската база в Куба. Междувременно дори и съюзниците започват да надигат глас: испанският външен министър Паласио нарече ставащото в Гуантанамо "огромна грешка", а лорд Стайн, един от висшите британски съдии, говори за правовата "черна дупка", в която се е превърнала Гуантанамо. Лорд Стайн подчерта, че отношението към задържаните не отговаря и на минималните международни стандарти.

При това на първо място не става дума за битовите условия; дори представителите на Червения кръст нямат особени възражения що се отнася до затворническите условия. Главната критика засяга факта, че няколкостотин души, пленени преди близо две години в един международен въоръжен конфликт, продължават да бъдат държани без да са им предявени конкретни обвинения. Американците отказват да им дадат статут на военнопленници, за Вашингтон те са незаконни бойци. Само че нито съд, нито каквото и да е друго тяло - както постановява военното право в съмнителни случаи - не е взело решение относно техния статут.

Междувременно бяха освободени неколцина затворници. За останалите администрацията Буш предвижда специален военен трибунал. Това означава, че защитнници, обвинители, съдии и евентуално палачи ще бъдат американски военни. Процесите ще се състоят при затворени врата, без право на обжалване пред редовен съд. Бяха предприети няколко опита за намеса на гражданското правосъдие, но американските съдии заявиха, че не са отговорни в случая - иначе лесно щеше да се установи нарушение на конституцията. Против аргумента, че Гуантанамо не била американска, а наета под заем територия, може да се възрази, че пленническият лагер е под американски суверенитет и следователно не може да се води за безправна зона. Идната пролет Върховният съд ще реши дали американските съдилища са отговорни в този случай.

Допълнителен повод за международно недоволство дава фактът, че и в Гуантанамо не всички затворници са равни. Още преди няколко месеца на Лондон, най-верния американски съюзник, бе дадено да разбере, че затворниците с британско гражданство не са застрашени от смъртно наказание. Същото уверение получи съвсем наскоро и правителството на Австралия. Съдията лорд Стайн съзнава дилемата, пред която се намират свободните държави в борбата срещу тероризма. Той цитира председателя на израелския върховен съд, който казва, че придържането към принципите на правовата държава и на основните права е съществен елемент на демократичната система. "Понякога демократичната държава трябва да воюва, държейки едната си ръка зад гърба" - подчертава Аарон Барак.