Гюнтер Валраф се завръща
15 август 2007
Валраф предизвика вниманието на медиите и на германската общественост с друга своя акция, която е не по-малко скандална от журналистическите му разкрития.
“Кой съм аз всъщност? От каква материя съм направен? Какво ме вълнува? Какво ми въздейства?”
Въпроси, които и на 64 години, Гюнтер Валраф все още си задава и не намира отговор, независимо от житейския опит, който има.
Преди двайсет години той е на върха. Тогава Гюнтер Валраф е репортерът, който действа под прикритие и разкрива много нередности. Книгите му с истории за германски фирми и институции отвътре са легендарни. Преведени са на повече от 30 езика. Книгата му “На дъното” излиза и в България. Но ролите на гастарбайтера Али в концерна Тисен, на вятърничавия репортер от булевардния вестник ”Билд”, на куриера застрахователната компания Герлинг му създават врагове. Въпреки това Валраф казва:
“Никога не говоря за врагове, а за противници. Чувството на омраза ми е чуждо. Не мразя никого.”
През 2003 година Валраф оглавява страниците на германската преса. Наяве излизат факти, които го разкриват като таен агент на Щази. Към определението на вестник “Билд” “перо на злото” се прибавя IM – в превод от немски – неофициален сътрудник на Щази. Валраф, разбира се, отрича някога да е сътрудничил на тайната полиция под името Вагнер. Започва истинска битка на журналиста с всички, които се опитват да докажат обратното. След редица статии и интервюта с една и съща тема – Валраф–таен агент, Върховният съд в Хамбург обявява данните, които разобличават Валраф като таен агент за неверни и през 2006 година издава забрана журналистът да бъде определян като неофициален сътрудник на Щази. С това решение страстите около Гюнтер Валраф утихват.
Сега обаче Гюнтер Валраф – журналистът под прикритие, чието име дори се среща в скандинавските речници като термин за разследваща журналистика, отново се завръща – с нова история. Този път действието се развива в телефонна централа.
Но не толкова новата книга на Валраф е в центъра на вниманието на германската общественост. Друга акция на публициста разбуни духовете в последните дни. Този път Гюнтер Валраф не действа под прикритие, а съвсем явно. Той предлага да чете пред вярващите в бъдещата джамия в Кьолн откъси от книгата на Салман Ружди “Сатанински строфи”. Романът, написан през 1988 година е богохулен за мюсюлманите, а авторът Салман Ружди бе издирван от ислямски фанатици, за да бъде убит по силата на религиозната присъда фатва. Валраф предлага да чете “строфите” в навечерието на втората среща за национална интеграция в Берлин между политически и религиозни лидери. Идеята ще бъде обсъдена с представители на турско-ислямския съюз в Германия – Дитиб. Според самия Валраф Дитиб е единствената ислямска общност, която се обявява против фатва срещу писателя Салман Ружди. Освен това за ислямския свят би бил особено важен фактът, че най-големият турско-ислямски съюз в Германия участва в открита дискусия по книгата “Сатанински строфи” и допринася за нейното детабуизиране.
Съществуват различни предположения за това, какви точно са мотивите на Гюнтер Валраф да предприеме подобна инициатива. Едни смятат, че позабравеният журналист се опитва да привлече отново вниманието към себе си. Други са на мнение, че става дума за пари. Самият Валраф обаче се пита:
“Има ли нещо такова като съдба? Предопределена ли е тя? Трябва ли да изпълнявам всички тези мисии? Какво ме кара да го правя?”
Гюнтер Валраф признава, че винаги е на страната на малцинствата. В актуалните дискусии по темата дали могат да се строят джамии в Германия, той се обявява за изграждането на храмовете. Тази своя позиция той обяснява така:
“Чувствам се отговорен за много неща, които се случват в нашето общество. Може би това е моят шанс да бъда полезен. Чувствам се като част от хората, които нямат лоби, които нямат закрила от никого. Чувствам се като част от малцинството. Може би в едно ислямско общество бих се застъпил за християнското малцинство.
А тук в собствената ми страна се застъпвам за правата на мюсюлманите. Те имат правото да строят джамии.”
Гюнтер Валраф е на мнение, че ако дискусията върху книгата “Сатанински строфи” се проведе в джамия и бъде организирана от най-голямата турско-ислямска общност в Германия, ще придобие огромно символично значение. Мюсюлманите ще започнат конструктивно да обсъждат темата за фатва. Нещо, което досега не е съществувало.
Такава е новата цел на германския журналист Гюнтер Валраф.
“А докъде ще доведе всичко това? Какво остава още да се направи?
Не мога да си отговаря на всички тези въпроси...”