Г8 и Китай

Дейвид Уол от лондонския мозъчен тръст Чатъм хаус изказва предположението, че просто в последния момент в дневния ред на срещата е бил включен някой въпрос, изискващ тежестта на китайците:

“Единственото, за което мога да се сетя, е реформата на ООН. Пекин дава да се разбере, че не желае включването на Япония в евентуален разширен състав на Съвета за сигурност – нещо, на което обаче държат американците. Така че може би те ще се опитат да окажат натиск върху президента Хю.”

Китайците ще бъдат притиснати и във връзка с тяхната африканска политика. Дейвид Уол казва, че Г8 не виждат нищо добро във все по-активната роля на Китай на черния континент:

“На китайците се гледа като на дестабилизиращ фактор, особено в Судан, където те преследват тесните си икономически интереси и отказват да подкрепят инициативите на ООН.”

Въпреки амбициите на Пекин да стане глобален играч, някои анализатори смятат, че в същото време Китай не иска да се окаже обвързан от международни организации и отговорности, които са част от глобалната политическа машинария. Ето как вижда нещата Бони Глейзър от Центъра за стратегически и международни изследвания:

“Мисля, че в Пекин все още се спори по въпроса дали Китай има сметка да се присъедини към Г8, така че да стане Г9, въпреки че повечето сегашните членове са готови да поканят китайците. Последните съзнават изгодите, произтичащи от членството в Г8, но все още не са готови да станат пълноправен член.”

Глезър подчертава, че Китай ще направи всичко възможно, за да се прояви като конструктивен играч, а не да се окаже изолиран на сегашната среща на върха, а и след това. Тя изтъква също важната геополитическа роля на Китай в конфликта между Северна Корея и САЩ:

“От китайците ще бъде поискано да окажат по-силен натиск върху корейците, за да се откажат от ядрената си програма. Поне досега те не са се ангажирали особено в тази насока.”

За разлика от собствените им икономически амбиции – както се видя наскоро в опита на Пекин да закупи американския производител на петрол Унокал. Наблюдателите казват, че в случая става дума колкото за икономика, толкова и за политика и военни интереси. Енергията е ключът към бъдещия икономически потенциал на Китай, а липсата на ток на много места в страната принуждава държавното ръководство да се огледа и в чужбина. Фактът, че Камарата на представителите гласува, за да не позволи на Белия дом да подкрепи сделката, показва колко загрижен е американският политически елит от растящата политическа и икономическа мощ на Китай.