Давид Орловски и кларинетът-разказвач

Германските медии го обявяват за гений и виртуоз. 27-годишният кларинестист обаче твърди, че е роден за барабанист. С Давид Орловски, който участва в Бетовеновия фестивал в Бон, разговаря Йорданка Йорданова.

Давид Орловски е притворил очи, пръстите играят по кларинета и музикалният разказ увлича. Кларинетът разказва за живота, за щастието и тъгата, любовта и болката.

Звуците на кларинета напомнят ту смях, ту плач. Това е типично за музиката клезмер, която изпълнява триото на Давид Орловски. Самата група носи името „Клезморим“, то подсказва основния стил, който свирят. Клезмер съществува още от 15 век и е свързан с традициите на еврейския фолклор. В миналото този вид музика е бил предназначен за празници и сватби, разказва Давид Орловски.

Клезмер - вид музикално мислене

„Според някои клезмер е музикален жанр, други като мен, го смятат за вид музикално мислене. Тази музика е била винаги жива и се е развивала. Изпълнителите на клезмер всякога са използвали джаз, маршове, турска музика. Обикаляли са света и така са смесвали клезмера с ритми, типични за различните райони, където са били. Така правим и ние от "Клезморим", смесваме различни стилове и ритми.“

Тримата от „Клезморим“, Давид Орловски – кларинет, Флориан Дорман – контрабас и Йенс-Уве Поп – класическа китара, са фенове на балканската музика. „Ритмите, мелодията много ни допадат. Ние не се опитваме да свирим оригинален клезмер или истинска балканска музика. Нямаме претенциите, че правим автентична музика. Просто се вдъхновяваме от отделни ритми, които превеждаме на нашия музикален език.“

Тримата музиканти говорят на един и същ език. „Клезморим“ съществува от 10 години. Време, в което връзката между тримата става много силна. Това се чувства и на сцената, особено когато решат да импровизират.

„Понякога Флориан дава някакъв импулс. Аз реагирам. Уве поема нататък. Това е много интересно. Става директно на сцената. Чувам кога Фло поема въздух, кога идва определен тон... Разбираме се без думи. Работата ни напомня дългогодишна връзка с момиче. Когато дълго време си с едно момиче, знаеш вече всяка нейна реакция, имате си доверие. Никога не съм работил така лесно с хора, с които не съм свирил преди. Импровизациите са нашите звездни мигове.“

Зад тези звездни мигове се крият години съвместна работа. Давид Орловски е само на 16, когато решава да направи музикалното трио. С контрабасиста Флориан се познават още от ученическия оркестър в родния град на Давид Орловски Тюбинген. Давид е барабанист в оркестъра. Връщайки се назад във времето, той си спомня, че

връзката му с кларинета започва съвсем случайно

„Бяхме с оркестъра на турне. Тогава един от кларинетистите ми даде да се пробвам да изсвиря нещо на кларинета. Всички бяха много впечатлени. Разказах на майка ми и тя ме записа в музикално училище с профил кларинет. В началото не бях особено въодушевен. Но когато бях на 15, майка ми ме заведе на концерт на Джиора Файдман и оттогава се запалих по кларинета.“

От раздялата с барабаните е минало доста време. Давид Орловски обаче е запазил нещо от онези години. Въпреки че днес изпълнява чувствени мелодии на кларинет, той няма нищо общо с изпълнителите на класически музикални инструменти. Външният му вид напомня по-скоро този на рокмузикант - широки панталони, черен пуловер и неизменните аксесоари, черна плетена шапка с обърната назад козирка и черна кожена гривна. Именно в това се крие и чарът му. Младежът с бунтарски вид, който майсторски изпълнява нежни мелодии на кларинет. Формулата явно се оказва успешна. Давид Орловски участва в концерти в Шотландия, Португалия и даже Южна Африка. Виртуози като Джиора Файдман и Чарлз Найдих работят с него. През 2007 година трио "Клезморим" печели германската музикална награда "Ехо" в категорията "Класика без граници". Успехът обаче не е заслепил Давид Орловски.

„Мисля, че не мога да го осъзная още. Все сме си същите. Дразним се от едни и същи неща. Спечелихме наградата "Ехо", но има други неща, които не се получават. Например ядосваме се, когато билетите за някой концерт не са разпродадени... Но всичко това в крайна сметка не е толкова важно и не би трябвало да ни накара да се откажем от музиката.“ На въпроса за какво мечтае, Давид Орловски отговаря кратко.

„Всъщност вече съм постигнал мечтата си с "Клезморим". Надявам се, че ще продължим да имаме успех. И се моля никога да не загубим този ентусиазъм, който имаме сега.“