Далай Лама във Франция

Френският премиер ще има честта, но господин президентът деликатно остава в сянка. По време на посещението на Далай Лама във Франция официалната програма от страна на домакините се свежда до минимално необходимото. Включително и Парламентът ще отдели на тибетския лидер

единствено дипломатическо внимание и нищо повече

„Тъжно е, че за Ингрид Бетанкур беше постлан червеният килим, а сега всички се правят, че няма нищо. Пък Далай Лама не е кой да е!” - гневи се Лионел Люка, председател на групата за подкрепа на Тибет във Френското национално събрание. В една малка заличка на Сената духовният предводител на тибетците и Нобелов лауреат за мир ще се срещне с двайсетина депутати и сенатори – без медийно присъствие. Консервативният политик Люка продължава:

„Дори не мисля, че в момента някой упражнява натиск върху нас. Тази позиция е по-скоро нещо като автоцензура – всички в Париж сякаш се страхуват, че китайският посланик ще им пише лоши бележки.”

Господин посланикът от Пекин преди няколко седмици се закани, но не с лоши бележки, а с прекъсване на икономически контакти – в случай, че Никола Саркози приеме Далай Лама. Френският президент все пак отиде и на откриването на Олимпиадата в Пекин – нищо, че диалогът между китайските власти и тибетското правителство в изгнание остана без резултати, на каквито се надяваше демократичният свят. Прибирайки се от Поднебесната империя в Париж, Саркози не беше с празни ръце: френският концерн ЕДФ получи поръчка за изграждане на две АЕЦ в Китай на стойност милиарди евро. Самият Далай Лама дори не направи опит да се види с френския президент. Неговият говорител Матийо Рикар обяснява:

„Надяваме се, че китайското ръководство най-после ще прояви разум. Сега не беше подходящият момент. Ако бяхме направили такъв силен политически жест, какъвто би била една среща, тяхната позиция само щеше още повече да се втвърди.”

Репресиите в Тибет продължават

разказва Рикар, който сам е будистки монах. Критиците са наясно, че човешките права не могат да бъдат наложени насила на Китай, но въпреки това дискусията по въпроса не затихва. Не можеш обаче да помогнеш за спазването на човешките права в Китай в Тибет, ако само се усмихваш на китайското ръководство, казва социалистът Жан Луи Бланко:

„Възобновеният диалог между Китай и представителите на Далай Лама не доведе до никакъв напредък – въпреки уверенията на Саркози в обратното.”

Президентът е критикуван не само от опозицията, но дори от свои съпартийци, така че се опитва с помощта на съпругата си да заглади положението. Карла Бруни смята да присъства на откриването на будистки храм в Рокронд, Южна Франция. Дали това е някакъв сигнал? Бланко не си прави никакви илюзии:

„Жестът е съвсем дребен. А и Карла Бруни не представлява Франция. Съвсем половинчата мярка, колкото да се каже, че нещо се върши.”

Защо Франция е безразлична към положението в Китай и Тибет?

Днес мнозина французи се питат как така тяхната страна, която смята себе си за родина на човешките права, проявява такова безразличие към положението в Китай и в Тибет. Странно е, че дори заместник-министърът на външните работи, който отговаря за този ресор, родената в Сенегал Рама Яд, пази досега пълно мълчание. Нищо, че на висок глас обяви как няма да участва в церемонията по откриването на Олимпиадата:

„Това е спортно събитие. Смятам, че мога да дам по-голям принос към политиката, отколкото към спорта.”

Нейните критици обаче смятат тъкмо обратното. Да, Рама Яд се обяви навремето срещу Кадафи, но пък не възрази срещу участието на сирийския президент Асад в Средиземноморската среща. С други думи, правителството на Саркози се съобразява с политическите реалности дори когато става дума за човешки права. На този фон Далай Лама проявява истинска мъдрост, когато казва, че посвещава двуседмичното си посещение във Франция не на политиците, а на своето учение, на будистите и на всички останали религии:

„Уважавам всички религиозни традиции. Те са допринесли голяма полза на човечеството.”