1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Данъчните разследвания в Лихтенщайн

Моника Дитрих21 февруари 2008

След разкритията за данъчни измами от мнозина германци, вложили тайно милиони в лихтенщайнски фондации и банки, принц Алоис обвини Германия в намеса във вътрешните работи на алпийското княжество.

https://p.dw.com/p/DB1h
Снимка: AP

Княжество Лихтенщайн предлага много възможности за рафинираните укриватели на данъци. Малката алпийска държава се обогатява с пари, които чрез криминални практики всъщност са отнети от други държави. Защото Лихтенщайн осигурява анонимност на извършителите и техните милиони. Това можем с основание да критикуваме, нали?

И още нещо: с пълно право можем да изискваме от правителството на Лихтенщайн най-сетне да пресуши това данъчно блато и да се придържа към правилата на прозрачност в европейското данъчно законодателство.

И когато Вадуц заявява, че съществува съревнование между отделните данъчни системи и Лихтенщайн няма нищо общо с това, че в Германия има криминални елементи, то това е само половината истина. Защото

Лихтенщайн става съучастник на криминални елементи

поради простата причина, че не само улеснява данъчното укриване, но и го насърчава. Със системата си от банки, фондации, попечителски дружества и застрахователни закони Лихтенщайн всъщност улеснява привличането на финансови средства от чужд фискус.

Укриването на данъци в чужбина не е наказуемо деяние в Лихтенщайн, правна помощ от Вадуц никой не може да очаква в подобни случаи. Поради строгата банкова тайна и разследващите органи не са в състояние да откриват черните овце. В крайна сметка Лихтенщайн печели от тези сделки. И защо ЕС трябва да се оставя да бъде воден за носа?

Лихтенщайн не членува в ЕС, но има много изгоди от общността

От 1995 година Лихтенщайн е член на общия европейски вътрешен пазар, което се отрази добре на икономиката на страната. Съвсем скоро алпийското княжество ще се присъедини и към Шенгенското пространство и ще се радва на отворени граници. Но все пак Европа не е еднопосочна улица. Този, който иска да се ползва от облагите, трябва да даде и своята лепта. Поне да сътрудничи при разследванията на случаи на данъчно укриване. В тази връзка Брюксел и страните-членки на ЕС трябва да упражнят натиск и в последна сметка да реагират последователно и то в ущърб на княжеството. Европа трябва най-сетна за зарие данъчната дупка в собствения си център.