"Да" и "не" на Балканите
26 ноември 2003Реклама
Ако сте се запътили към пъстрите и хаотични Балкани ще ви бъде от полза да научите нещо за изненадващо разнообразните и креативни начини, по които различните местни националности казват, например, "да" и "не" - двете най-прости думи във всеки език. Начините, по които балканските народи изразяват съгласие и несъгласие, са така различни и противоречиви, каквато е и сбирщината от народи, живеещи един с друг от столетия насам. Във всеки случай формите на неезикова комуникация са доста.
На първо място - отрицанието с език. Този безгрижен начин на отговор на един въпрос се среща навсякъде на Балканите, но може би най-често в Турция. Този начин да се каже "не" се постига с допиране на езика до небцето и бързото му изстрелване назад; устата се поизкривява малко в една неособено красива гримаса, а звукът - едно особено "ц" - е същинският носител на отрицанието.
В Турция "ц"-то често се придружава от повдигане на веждите, което е един друг начин да кажеш "не". Този начин е особено популярен при гърците; неговата ефективност и разпространение се дължат явно на липсата на всякакво усилие от страна на отговарящия. Повдигането на веждите означава впрочем не само "не", а и предава мисълта: "Не, и стига си ме занимавал с тези глупости." Основната идея при всички тези странни жестове е разбира се мързелът. Нищо чудно, че западняците се склонни да се обидят на турското "ц" и гръцкото вдигане на веждите; не забравяйте обаче, че за местните хора това е нещо съвсем обичайно.
Но може би най-голям развеселителен потенциал притежава все пак движението на главата, с което българите дават израз на отрицанието. При тези шантави славяни вървят наобратно не само икономиките, но и жестовете им. Казано накратко: движението на главата, с което ние изразяваме съгласие, при тях означава отрицание. На практика това изглежда и може да има необичайни последствия. Представете си, че искате да ви упътят в центъра на София. "Това ли е улицата?" - питате вие. А българският висшист, който сега продава гевреци, се хили идиотски и върти глава от едната до другата страна.
Имайте предвид, че дори и да не знаете чужди езици, ако познавате тези основни балкански жестове бихте могли да постигнете известно елементарно равнище на комуникация. Само че когато се стигне до уроки, там вече трябва да се оправяте сами - а и сигурно сами сте си виновни.
На първо място - отрицанието с език. Този безгрижен начин на отговор на един въпрос се среща навсякъде на Балканите, но може би най-често в Турция. Този начин да се каже "не" се постига с допиране на езика до небцето и бързото му изстрелване назад; устата се поизкривява малко в една неособено красива гримаса, а звукът - едно особено "ц" - е същинският носител на отрицанието.
В Турция "ц"-то често се придружава от повдигане на веждите, което е един друг начин да кажеш "не". Този начин е особено популярен при гърците; неговата ефективност и разпространение се дължат явно на липсата на всякакво усилие от страна на отговарящия. Повдигането на веждите означава впрочем не само "не", а и предава мисълта: "Не, и стига си ме занимавал с тези глупости." Основната идея при всички тези странни жестове е разбира се мързелът. Нищо чудно, че западняците се склонни да се обидят на турското "ц" и гръцкото вдигане на веждите; не забравяйте обаче, че за местните хора това е нещо съвсем обичайно.
Но може би най-голям развеселителен потенциал притежава все пак движението на главата, с което българите дават израз на отрицанието. При тези шантави славяни вървят наобратно не само икономиките, но и жестовете им. Казано накратко: движението на главата, с което ние изразяваме съгласие, при тях означава отрицание. На практика това изглежда и може да има необичайни последствия. Представете си, че искате да ви упътят в центъра на София. "Това ли е улицата?" - питате вие. А българският висшист, който сега продава гевреци, се хили идиотски и върти глава от едната до другата страна.
Имайте предвид, че дори и да не знаете чужди езици, ако познавате тези основни балкански жестове бихте могли да постигнете известно елементарно равнище на комуникация. Само че когато се стигне до уроки, там вече трябва да се оправяте сами - а и сигурно сами сте си виновни.
Реклама