Двама германски политолози за българските мафиотски структури
21 декември 2005Попитахме д-р Франц Лотар-Алтман, експерт за Балканите в германския институт за международна политика и сигурност, как ще коментира публикацията на Билд, в която се твърди, че има огромно преплитане между българската политика и организираната престъпност.
„В конкретния случай става дума за едно мнение, по-скоро за една констатация, която не се дочува за пръв път. Дискусията иколо мониторинговия доклад за напредъка в България се въртеше през цялото време около липсващия напредък в борбата среку корупцията и организираната престъпност. Затова съм на мнение, че в конкретния случай става дума просто за повтаряне на казани вече неща, на отправена вече критика. Аз лично дочух за поверителния доклад, който се цитира в публикацията на Билд, но все още нямам информация за това, кой е авторът на този потаен документ. Не мога да кажа, дали става дума за сбор от публикувани мнения по темата или действително за доклад, изготвен от официална институция.”
Освен публикацията в Билд още няколко европейски медии обърнаха напоследък внимание на проблемите в България – бездомните кучета, трафика на хора, корупцията и липсващия напредък в реформата на съдебната система. Попитахме политолога д-р Хайнц Брам дали може да се говори за целенасочена кампания срещу България.
“Бих казал, това е спонтанната ми реакция, че няма целенасочана кампания. Няма основания да смятаме, че вестник Билд и останалите западни вестници ще информират по такъв начин.
Вярно е обаче следното – хората тук виждат големите проблеми, пред които е изправен Европейският съюз и се страхуват от присъединяването на още нови държави.
Вярно е също, че България е доста слабо позната и когато човек се занимае малко повече с тази страна, внизапно открива, че в България има много неща, които не отговарят на нормите.
И когато стана ясно, че и един англичанин е бил отвлечен в България, това също създава чувства на безпокойство.
Хората са уплашени, че българската правосъдна система не е достатъчно стабилна и че човек не може да се разхожда свободно по улиците. Създава се впечатлението, че България не е достатъчно подготвена за влизането в Евросъюза.”
Да чуем мнението по въпроса и на д-р Франц-Лотар Алтман.
“В повечето страни-членки на Европейския Съюз се забелязва известна умора от непрестанното разширявне на общността. Последният Евробарометър отрази много точно скептичното настроение главно в старите страни-членки. В последните си мониторингови докрлади Европейската комисия регистрира дефицити както в България, така и в Румъния. Основните проблеми и в двете държави са авсе още организираната престъпност, непрозрачните мафиотскси струсктури и ширещата се корупция. Зачестелите публикации за проблемите в България не са според мен целенасочена кампания спецално срещу тази страна. Става по-скоро дума за всеобщ скептицизъм, породен от оценката на ЕК в доклада за напредъка в България. Нормално е европейците да си зададат въпроса, готова ли е въобще страната за членство в общността.”
В заключение попитахме д-р Хайнц Брам как оценява усилията на българското правителство да се справи с проблемите.
“Още през 1997 г. в България започнаха реформите, необходими за присъединяването към Европейския съюз. В последните месеци или да кажем преди изборите и по време на преговорите за съставяне на правителство малко бяха поотпуснали юздите особено по отношение на престъпността, да не говорим зза вслушването в съветите, които идваха от Брюксел. Изненадах се, когато българи ми казаха как чужденците биват приканвани да дават малки подаръци на митничарите и че това вече се счита за нещо нормално.”
Германски политолози коментираха за Дойче Веле негативните публикации за България в западната преса.