Двама победители и нито един премиер – изборите в Полша докараха “германска “ ситуация

Малко мнозинство за десницата и голямо мнозинство за разочарованите от политиката. Парламентарните избори в Полша показаха, че 60% от избирателите желаят промяна в управлението, но така също и това, че 60% от имащите право на глас не очакват нищо добро от политическата класа. Затова очертаващата се коалиция от “ Право и справедливост” и “Гражданска платформа” представлява едва една пета от полското население. Дяснолибералната Гражданска Платформа дълго време водеше в социалогическите допитвания, а шефът на фракцията им в Сейма Ян Мария Рокита се считаше за фаворит за премиерския пост. Сега обаче правото да правят предложение за този пост е в ръцете на дяснопопулистката партия “Право и справедливост”. Лидерът на тази партия Ярослав Качински обаче все още се въздържа от номинации. Ако неговият брат Лех спечели президентските избори през октоври Ярослав смята да се откаже от премиерския пост защото смята, че ще бъде прекалено, поляците да бъдат управлявани от премиер и президент все с фамилното име Качински. Дяснолибералната “Гражданска платформа” обаче настоява, бързо да се състави правителство и да се определи нов премиер, защото и за тях това има връзка с президентските избори на 9 октомври. Доналд Туск – лидерът на Гражданска платформа – води в допитванията, събирайки 40% одобрение. Зад него с 32% е Лех Качински, който изглежда наваксва изоставането. Популярният сегашен държавен глава Александър Квашниевски няма право да се кандидатира за трети мандат. Другите претенденти за поста като социалдемократа Марек Боровски и радикалният водач на селяните Анджей Лепер са без сериозни шансове за успех.

Съвсем целенасочено Туск вече не говори за партията “Право и справедливост” ами за братята Качински, за да събуди недоволство спрямо двамата близнаци. За Гражданска Платформа спечелването на най-висшия пост в държавата би бил малък реванш за второто място на изборите за парламент. Както и да завърши двубоя, двамата братя Качински и до момента са задвижили някои съществени реформи. Предвидено е, връзките между бизнесмени, политици и сътрудници на тайните служби да бъдат разследвани от анкетната комисията “истина и справедливост”. В корупцианния индекс на Трансперънси Интернешънъл Полша заема 69 –то място по корумпираност като си го поделя с Перу и Шри Ланка. Затова е предвидено също така да се създаде и специална служба за борба срещу корупцията. Тези планове са отговор на политиката за “теглене на черта”, която водеше бившият министър-председател Тадеуш Мазовиецки през 1989 година. Дяснолибералната “Гражданска платформа” се стреми към радикално съкращаване на бюрокрацията в държавата, както и към радикални данъчни намаления. Само че победилата на изборите “Право и справедливост” на свой ред пропагандира по-силната социална роля на държавата и вече си е запазила правото да определи бъдещия финансов министър. Какво ще остане от оповестените радикални пазарни проекти на “Гражданска платформа” ще може да се каже чак след президентските избори – защото президентът в Полша има право да блокира или дълго да бави законопроекти или реформи, които предлага парламентът.

Като цяло обаче двубоя за влизане в президентството затруднява съставянето на кабинета във Варшава. Ако нито един кандидат не постигне абсолютно мнозинство на първия тур, което може да се предположи още отсега, ще има втори тур на 23 октомври. До тогава всякакви преговори за нов кабинет ще се точат мудно и мъчително, а определянето на конкретните лица за отделните постове – е направо невъзможно. Край Висла се възцари ситуация, подобна на германската.