“Движеща сила от Източна Европа”

В шотландския град Инвърнес всичко е свързано с рибата. Сьомгата е важен експортен артикул. Обаче повечето работници във фирмата Стратхеърд Салмън, фабрика за преработка на риба, основана в 1978 г., говорят не шотландски, а славянски език, най-често – полски. Само малцина местни жители проявяват интерес да се потят при преработката на риба. Почасовата надница възлиза на 5 паунда и 30, около 8 евро. Това не е много за регион, където квотата на безработните е едва 2,2 %.

От присъединяването на бивши държави от източния блок към ЕС преди 2 години в шотландския град са пристигнали около 3000 имигранти. Близо 70 на сто от тях идват от Полша – новоприсъединилата се към евросъюза страна с най-високата безработица – 19 %. Правителството на премиера Тони Блеър бе прогнозирало, че с разширяването на ЕС в Обединеното кралство ще пристигат по не повече от 13 хиляди гастарбайтери годишно от източноевропейските новоприсъединили се страни. Порадо това британското правителство, заедно с шведското и ирландското де отказа да въвжда регламент. Ала очевидно бюрократите са подценили притегателната сила на Великобритания: през последните 2 годинив страната са се заселили над 427 хиляди източно-европейци, както е изчислила Националната статистическа служба. Ако към тях се прибавят хората, които са предпочели самостоятелността и поради това не са обхванати от статистиката, броят им вероятно е над 600 хиляди. Съизмерен с тази цифра броят на трудовите мигранти от нечленуващи в ЕС страни изглежд едва ли не скромен: 137 хиляди.

Повечето пристигнали от бившия източен блок са от Полша: 254 000. Втората по големина група е на литовците: 50 хиляди. Само 420 са словенците. Словения е страната с най-ниската безработица сред бившите държави от източния блок.

Икономистите приветстват новодошлите. “Повечето са млади, бекяри и възнамеряват да останат само временно тук”, казва Дани Скрискандарая от Научноизследователския институт по общество и политика. “Мнозина работят в браншове, за които трудно са намират местни хора”. 80 на сто от имигрантите не са женени и са на възраст от 18 до 34 години.

Обслужването в многобройните кафенета и закусвални в големите градове на практика се осъществява почти изключително от мигранти: не само он Източна Европа, а също така от Латинска Америка и Африка. Голям брой студенти така си припечелват за наема. Наистина почасовата надница е скромна – 4 паунда, но въпреки това тези работни места се ползват с популярност. Малко над една четвърт сред източно-европейските имигранти са се заселили само в района на голям Лондон. 120 хиляди от тях работят в сектора на услугите: в офиси, като келнери, шофьори на камиони и омнибуси, като чистачки и детегледачки. Останалите 300 хиляди са се пръснали из страната и припечелват като общи работници по събирането на реколтата и из кланиците.

Досега британската икономика безпроблемно се справя с допълнителната работна ръка. Наистина квотата на безработните през второто тримесечие в сравнение с първото нарастна с 0,4 % на общо 5 и половина %. Тази стойност е обаче все още чувствително под средната за евро-зонака, където тя е 7,8%.

Актуалната имиграционна вълна е според икономиста Срискандерая временно явление. За разлика от стотиците хиляди пристигнали през 60-те и 70-те години от Африка и Азия, повечето източно-европейци възнамеряват да останат само за няколко години в страната. Най-късно, когато ситуацията на трудовите пазари в родните им страни се подобри, цифрите щели отново да намалеят, пророкува Срискандарая.

Ала не само неквалифицирана работна ръка си пробва късмета на острова, а и мнозина занаятчии. А те недостигат във Великобритания. Равнището на квалификацията е слабо: обучени дърводелци, водопроводчици и електротехници могат поради това да печелят по 50 хиляди паунда и повече годишно. Тази сума е двойно по-висока от средната годишна заплата и в пъти повече от заплащаното от полските работодатели. Тази вълна оставя следи в родните страни на мигрантите: рабатодатели в Полша се оплакват, че от началото на т.г. половината от сътрудниците им са ги напуснали, без да ги е грижа за предупредителните срокове. Редица фирми са успели да продължат работа, защото са заместили напусналите с работници от Украйна.

Великобритания пък печели не само от имигриралите занаятчии. И хронично претоваренето здравеопазване отдавна би рухнало без работната ръка от Източна Европа. 700 лекари по хуманна медицина и 300-та забълекари, имигрирали от Източна Европа също бяха приети с отворени обятия. Те запълват дупките, създали се, след като все повече британски лекари обърнаха гръб на държавната система на здравеопазването.

В икономически аспект британската имиграционна политика е в крайна сметка успешна. Без нея министърът на финансите Гордън Браун никога не би могъл да постигне целите си по отношение на ръста, става ясно от едно ново проучване. Покачването на цените също е било обуздано благодарение на имигрантите. “Предлагането на работна ръка силно нарастна, поради което и възнагражденията не можеха да растат особено”, констатира Алън Кларк, икономист в БНП Париба. Наистина всекидневните разходи са се покачили, но работодателите продължавали да са в неизгодна позиция за водене на преговори. Обстоятелство, което, разбира се, не е по вкуса на британските синдикати. Трейдюниъните поради това се опитват усилено да вербуват членове от Източна Европа. “В интерес на имигрантите и на нашите членове е, навсякъде да се в сила едни и същи условия за труд. Това ще стане най-лесно, ако приемем имигрантите в нашите редици”, казва говорителка на Еймикъс, вторият по големина британски синдикат.

Докато икономистите приветстват отворените граници, булевардните вестници предупреждават за опасността от изостряне на положението. В 2007 г. към ЕС се присъединяват Румъния и България. Мнозина британци се опасяват, че тогава на острова ще започнат да пристигат не само търсещи работа, а ипрестъпни банди. Ето защо три четвърти от анкетираните се обявяват за по-строги имиграционни закони, цитира демоскопският институт Ипсос Мори една от актуалните си анкети.

Междувременно с темата се занимават и политиците. Опозиционните консерватори открито се застъпват за система с квоти. Управляващите социалдемократи, точно обратното, искат първо да изследват по-обстойно най-новите цифри за имиграцията.

Сред икономистите вече се ширят съмнения, дали либералната имиграционна политика ще може да бъде съхранена. Главният икономист на Сити-груп Майкъл Сондърс заяви: “Тъй като безработицата нарастна и темата за имиграцията е номер едно сред населението, изостряне на законите още преди разширяването на ЕС в 2007 г. е вероятно.”