Двудневни заседания на министрите на външните работи на страните-членки на НАТО в Брюксел

Ситуацията в Косово и отношенията с Русия са теми, по които от доста време насам се дискутира в НАТО. Последните събития обаче допълнително изостриха тяхната актуалност. След като преговорите между сърбите и косовските албанци окончателно се провалиха, тройката посредници на Контактната група за Косово трябва да представи своя доклад на 10 декември пред Съвета за сигурност на ООН. Съветът за сигурност явно няма да успее да постигне единодушие относно окончателния статут на Косово, поради руската подкрепа за сръбската позиция.

Косовската независимост

Косовските албанци от своя страна вече оповестиха, че в такъв случай ще обявят еднострано независимост на Косово. НАТО планира допълнителни мерки, за да предотврати евентуални безредици и особено албански нападения срещу сръбското малцинство в случай на едностранно обявяване на независимост на Косово. След провала на преговорите генералният секретар на НАТО Яп де Хооп Схефер беше цитиран с думите, че НАТО ще остане в Косово, "толкова дълго, колкото е необходимо". Върховният главнокомандващ обединените сили на НАТО в Европа генерал Джон Крадък заяви пред журналисти, че силите на НАТО са готови да отговорят на евентуално насилие в предстоящите седмици, когато сръбската провинция Косово се подготвя да обяви едностранно независимост. Съществува възможност за увеличаване на числеността на контингента до 16000 души. В натовски кръгове се говори, че и след едностранно обявяване на независимост, Алиансът може да се позове в юридическо отношение на резолюция 1244 на Съвета за сигурност от 1999 година, която беше гласувана след натовските въздушни нападнения срещу бивша Югославия. По тоношение на въпроса дали да бъде признато Косово за незевисима държава НАТО категорично не взема отношение, тъй като подобна стъпка не влиза в правомощията на Алианса, а ЕС е разединен по въпроса.

НАТО и Русия

Още през лятото руският президент Владимир Путин заплаши, че Русия ще суспендира едностранно договора за конвенционалните въоръжения в Европа. А след победата на неговата партия " Единна Русия" на парламентарните избори с декрет преустанови едностранно участието на Русия в договора. Декретът ще влезе в сила на 13 декември. Владимир Путин обоснова тази стъпка с наличието на натовски войски в близост до границите на Русия, които според него представлявали заплаха за националната сигурност на страната.

Конкретната последица от това решение ще бъде, че в бъдеще ще липсва взаимна информация за числеността и дислокацията на военните части на НАТО и Русия. Освен това Русия няма да допуска в бъдеще инспекции на своите конвенционални оръжия. Договорът за конвенционалните въоръжени сили в Европа беше крайъгълен камък на доверието след края на Студената война, поставяше горни граници на обикновените оръжия, като танкове, бойни самолети и артилерия и допускаше взаимни инспекции. Дипломати в централата на НАТО се опасяват от загуба на изграденото с толкова труд доверие. По време на двудневните заседания министрите на външните работи на страните-членки на НАТО ще обсъдят евентуалните последици с руския си колега Сергей Лавров. По всичко изглежда, че след изборите в Русия Владимир Путин все пак си е оставил отворена вратичка за зъвръщане към договора за конвенционалните въоръжения в Европа. Руският президент беше цитиран с думите, че ако НАТО ратифицира договореностите, е възможно връщането на Русия към договора. В действителност Русия ратифицира през 1999 година договора за обикновените въоръжения в Европа, а САЩ и други натовски държави-не. Страните-членки на НАТО отказват да ратифицират договора, докато Русия поддържа военен контингент в Грузия и Молдова.

►◄