Дебатите около Ирак отново избухнаха в България

Неочакваното посещение на българския президент Първанов в края на седмицата при българските войници в Кербала отново раздуха дискусията за мисията на 480-те пехотинци в Ирак. Всички вестници отделиха голямо място на темата, макар че очевидно информациите по въпроса бяха строго ограничени. Тъкмо по тази причина изданията не хванаха и въоръженото нападение срещу конвоя на президента, за което първи събощиха полските медии. Няколко часа след завръщането на Първанов в София говорител на Министерството на отбраната потвърди инцидента, от който президентът очевидно се е отървал без наранявания. Жертви изобщо няма.

Новината, разпространена начаса от електронните медии, наля допълнително масло в огъня и засили скептичността на населението към военната мисия. След като в края на декември петима български войници загинаха при кървава схватка в тяхната база в Кербала, правителството на Симеон Сакскобургготски попада под все по-силен натиск за легитимиране на ангажимента в Двуречието. Особено интензивно се говори за качеството на оборудването и за подготовката на доброволците, които в Кербала са поставени под полско командване. След като в петък още един българин загина при нападение срещу коалиционните войски, министърът на отбраната Свинаров за пореден път отправи към САЩ и към Полша искането за подсилване на войските, така че да бъде гарантирана сигурността на българския контингент. През изминалите седмици Свинаров попада под все по-силна критика. И шефът на ГЩ Колев, и Първанов го обвиняват, че няма сили да се справи с кризата в Ирак. Президентът, който е и главнокомандващ на армията настоява задачите на българските войници да бъдат ограничени и по доста смътен начин изразява убеждението си, че възстановяването на Ирак не е възможно единствено със силата на оръжието. По време на визитата си в Ирак обаче Първанов категорично заяви, че българите няма да се изтеглят предсрочно.

Критиката срещу министъра на отбраната доста прилича на търсене на изкупителна жертва, за да се посщрещне растящото обществено недоволство. България не само че има значително мюсюлманско малцинство, но и по традиция поддържа тесни икономически връзки с целия арабски свят. Социалистическата опозиция, начело на която преди избора си за президент беше именно Първанов, е все по-нетърпима към проамериканската позиция на кабинета Сакскобургготски. И тази критика сигурно тепърва ще расте, като имаме предвид, че догодина предстоят парламентарни избори.