Делникът на една берлинчанка

"Просто продавам салам и кремвирши", казва Цирфьогелс."Вече е 11 часа, а още няма клиенти", недоволства тя. Валдтраут е на 72 години, от 19-годишна работи в будката на баща си Макс Конопке; в средата на 70-те години сама поема будката, която се намира в квартала "Пренцлауер берг" в Берлин.

"Сутрин ставам още в три и половина, разказва дребната, крехка жена, в четири и половина вече съм тук и подготвям всичко, отваряме в пет и половина." И наистина, още в пет и половина сутринта в будката се отбиват първите клиенти - купуват си салам и пържени картофи. Връщат се призори от дискотеката или пък от някой от многобройните берлински увеселителни клубове. В един часа на обед синът на Валдтраут Цирфьогел я сменя на щанда; тя се заема с оправяне на сметките.

"Пренцлауер берг"

не винаги е бил средище на млади хора, каквото е днес. "След Втората световна война, когато баща ми започна да работи в будката, това беше работнически квартал, разказва Валдтраут. Днес тук живея студенти, адвокати и лекари. За някогашните обитатели на квартала наемите тук отдавна вече са твърде високи."

През 1942 г. баща й, Макс Конопке започва заедно с жена си да продава салам и кремвирши - отначало на малки щандове, после купува будката. Саламът с къри-сос и кетчъп днес е истински шлагер, но не и по времето, когато Конопке започва своя бизнес. През 50-те години братът на Валдтраут Цирфьогел работи в Западен Берлин. Градът е разделен, само стената още я няма. От Западен Берлин братът внася рецептата за салам с къри-сос.

Всичко започва с туба кечуп, внесена от Запад

"После се опитахме да приготвяме соса и с доматено пюре, вкусът е горе-долу същият. Истинският кечуп беше рядкост на Изток", разказва Валдтраут. Но и до ден-днешен специалитетът на Конопке е все така вкусен.

През последните десетилетия почти всичко в германската столица се е променило. Будката на Конопке обаче не е помръднала. Била е тук, когато е вдигната Берлинската стена, останала е тук и след като стената е съборена. Тогава идват западняците. "Всички искаха салам с къри-сос, само че не можехме да им продаваме срещу западни марки", разказва Валдтраут, спомняйки си за вълнуващите дни непосредствено след политическата промяна. Берлин е нейният град, никъде другаде не би искала да живее, казва тя. Какво толкова й харесва в този град? "Тук винаги нещо става. Нещата постоянно се променят", отговаря Валдтраут.