Демографските проблеми на Косово са различни от европейските

В Косово предизвикателствата са свързани не с липсата на деца, а обратно – с изобилието им. Модерната Европа на самотността, която е позната като феномен и на Балканите – Гърция има например едно от най-ниските нива на раждаемост в ЕС – така и никога не застигна Косово. Кризата на семейството като институция – на практика подмина тази част на Европа. Понятия като “неспособност за партньорство”,”спътник за определен период от живота”, “домакинство с един член” и други подобни – звучат почти непонятно на болшинството от косоварското население. Средното семейството в провинцията се състои от 6,4 души. На повечето жени в Косово така или иначе им е спестена възможността да избират между семейство и професия – по простата причина, че работа в Косово почти не се намира. На практика и до ден днешен ежедневието на косоварските жени е посветено на раждането и отглеждането на децата – по възможност момчета, в краен случай - и момичета, които по-късно се женят и отиват в други семейства, следователно отпадат като източници на грижи и пари за родителите.

Тъй като историческият вентил за изпускане на напрежението от свръхнаселеното Косово – към Сърбия – е почти изцяло затворен, регионът е конфронтиран със сериозни последици. По време на османското робство младите косовски мъже са търсели работа в Солун или Истанбул, а по-късно по времето на Титова Югославия – в Белград или в Западна Европа. Западноевропейските пазари на труда обаче са почти затворени благодарение на Шенгенското споразумение, Белград – също вече не е алтернатива. И така година след година в Косово се раждат деца, които по-късно навлизат на един пазар на труда без да имат каквито и да било перспективи.

Заключението на авторите на една германска студия за демографското развитие на Косово гласи, че провинцията днес е последната крепост на една форма на семейно-патриархални структури, които едно време са били разпространени по целия Балкански полуостров. Най-важната котва, предлагаща сигурност и стабилност на хората в Косово - си остава една от най-старите и консервативни институции в Европа – традиционното патриархално балканско семейство. Феноменът на богатите на деца косоварски семейства се обяснява с историческото развитие на провинцията. Там държавата винаги е била или отсъстваща или враждебна. От нея никога не е можело да се очаква каквато и да била помощ, затова хората традиционно търсят сигтурност и закрила в семейството. Към това се добавя и икономическата изостаналост на провинцията и широко разпространената бедност. Особено минимални са шансовете на жените за професионална реализация. С оглед на безперспективното положение на пазара на труда на повечето бащи и семейни глави се струва чисто разхищение на средства да изпращат момичета си на училище. Американската антроположка Джанет Рейник пише в тази връзка : Представата за прогрес в Косово е, да се вдигат големи сватби, булките да се обличат скъпо, да се строят големи нови къщи и да се купуват нови коли.”

Експерти твърдят, че е нужно и косовското общество да се промени, за да се намали зависимостта му от трудовата миграция. Косово се нуждае от социална и институционна революция, чиято изходна точка следва да бъде преоценка на положението на жените.