Демокрацията в отстъпление?

На първо място трябва да се отбележи, че в политико-идеологическо отношение Фрийдъм Хаус стои твърде близо до американските неоконсерватори. Освен това оценките на организацията се прекалено схематични, налице са и известни аналитични слабости в нейните публикации. Но констатацията, съдържаща се в актуалния доклад на организацията "Свободата в света 2008", неизбежно предизвиква тревога и повдига някои въпроси.

Демокрацията, като социален модел и система за управление, е в отстъпление по света. Практическото осъществяване на демократически ценности като свободни избори, независими медии, правова система, свобода на събиранията е намаляло драматично. 36 процента от населението на света живеят в страни, които Фрийдъм Хаус класифицира като несвободни.

В края на списъка фигурират Куба и Северна Корея, Сомалия, Туркменистан и Узбекистан. Отстъпление се забелязва в Русия и Казахстан, в Египет, Сирия и много други държави. Накратко: демокрацията, такава каквато се знае и практикува в Северна Америка и Европа, не е нещо саморазбиращо се в останалия свят. Впрочем от констатациите на американската организация Фрийдъм Хаус се налага и още един извод: необходима е самокритика и на Запад.

Защото зад тревожната диагноза стои като главен въпрос проблемът за загубата на авторитет от страна на Европа и Америка. В това отношение "грехопадението" бе започнатата от американците война в Ирак, последствията от които са изключително неблагоприятни и надхвърлят конкретния регион. Бомбите не са подходящо средство за възпитание в демокрация; липсата на уважение към местните традиции не насърчава уважението и толерантността.

Фрийдъм Хаус въвежда понятието "прагматични диктатури", за да охарактеризира страни като Русия и Китай; тоест страни, в които икономиката е поставена на капиталистическа основа, а политиката се води с авторитарни методи. Организацията критикува Запада, че твърде лесно се примирява с това положение. Който иска да пропагандира демокрацията, трябва да бъде колкото се може по-свободен от противоречия. В последна сметка адвокатите на демократичните ценности трябва да си поставят въпроса, дали самите те живеят според ценностите, чието спазване у другите критикуват.