Демокрация или диктатура

Сатаров:

”Както знаете, днес Владимир Владимирович Путин има рожден ден, който всички ние искрено му честитим. Не, моля ви, не ставайте на крака, можем да останем седнали, та нали не се свири химна”.

С този реверанс към президента на Русия Георгий Сатаров от фондацията Индем откри в четвъртък /7-ми октомври/ съвместния брейнсторминг по последствията на инициираната от самия държавен глава държавна реформа. ”Какво да се прави?” – този въпрос си зададоха в луксозния московски ”Новотел” представителите на все още съществуващата руска демократична опозиция. При това спектърът бе съзнателно разширен: от правозащитници и либерални икономисти та чак до Руската комунистическа партия. Представителят на последната Владимир Соловьов заяви:

Соловьов:

”Ние действително сме с различни визии и позиции. Ала бих искал да припомня, че в 1933, когато социолдемократи и комунисти не успяват да се обединят, в Германия на власт идват националсоциалистите. Не би трябвало да забравяме това”.

Евгений Ясин, икономист близък до либералната СПС и бивш министър по времето на Борис Елцин, е съгласен със Соловьов. Наистина било странно усещането, да се седи изведнъж на една маса с комунистите, но положението било дотолкова сериозно, че друг изход няма:

Ясин:

”Сега вече става дума само за това, кой е за демокрацията и кой за диктатурата? Нужна ни е мощна демонстрация на всички демократични сили. Естествено, не можем да превърнем различните партии в една. Но можем да ги обединим в един демократично настроен партиен блок."”

На интересуващия живо мнозина въпрос, откъде демократичните сили в Русия да се сдобият с харизматичен лидер, успокояващ отговор намери политологът Юри Нисневич:

Нисневич:

”Харизматичните лидери днес вече не играят роля по целия свят. Сега са нужни политици-символи. Та нали нашият многоуважаем президент също в никакъв случай не е харизматичен политик, а символ. Всички ние сме готови да се обединим. Мърлосът сега е само: около кого?”

Може би около Ирина Хакамада. Известната либерална политичка още миналата пролет се яви на президентските избори като съперничка на Владимир Путин. Тя е на мнение, че криката на власт в Кремъл със заплануваните реформи само се опитва да легализира онова, което и без туй отдавна вече е реалност. За демокрация, федерализъм или правова държава в Русия от години насам и дума не можело да става:

Хакамада:

”Защо се кандидатирах на президентските избори ли? Защото по всяка вероятност бяха последните. Може би сега съм единствената от нас, старите демократи, готова на бузесловно сътрудничество. На всякакви компромиси. Защото никой не може сам да промени нещо.”

Сергей Митрохин от либералния кръг Яблоко освен това препоръчва на демократичните партии да не се съсредоточават повече само върху парламентарните мандати. В парламентите и така или иначе, предвид на убийственото мнозинство на кремълската партия ”Обединена Русия” , не можело да се направи нищо.

Митрохин:

”Трябва да свикнем с това, че сме не само парламентарна, а също и извънпарламентарна опозиция. Трябва да излезем на улицата и да намерим съвършено нови форми за работа с населението. Предвид на политическата цензурав мас-медиите, трябва да основем собствени медии. Да използваме и интернет, доколкото е възможно. Преди всичко трябва да се обръщаме пряко към хората”.