Демокрация по японски

“Таун-митинг” – т.е. “градска среща” се наричат организираните два до три пъти в месеца срещи между министри и граждани в Япония. Идеята за тях принадлежи на бившия премиер Джуничиро Коидзуми, който беше намислил по този начин политиците по-добре да се съобразяват със желанията на народа, както и да отговарят на актуални въпроси. В продължение на пет години “градските срещи” имаха имиджа на смел експеримент, който да осигури повече демократични възможности за участие в управлението. Сега обаче стана ясно, че повече от половината срещи са били режисирани, а участието на гражданите в тях – чисто шоу. Оказа се например, че държавни служители услужливо подавали на гражданите “лесни” за отговаряне въпроси, срещу което им плащали по 5 000 йени – или около 33 евро. Същият метод бил прилаган и в срещите с обществеността, посветени на правосъдната реформа. Общо са били изплатени парични премии на 65 граждани за уж зададени от тях въпроси. В 30 срещи пък било действано още по-нагло : държавни служители играели ролята на обикновени граждани и задавали въпроси. Тъй нареченият диалог между граждани и политици в действителност е бил монолог на властта със самата себе си. Ако нямало достатъчно желаещи да участват в така наречените “градски срещи”, правителството замествало публиката с лоялни държавни служители. Това се е случило в над 50% от случаите. След като всичките тези злоупотреби бяха разкрити от една анкетна комисия, мнозина японци реагираха с възмущение :

“Правителството го интересува само запазването на външната форма – срещите трябва да се състоят. Няма интерес обаче към онова, което народът действително иска да каже на управляващите” - казва един гражданин. Една жена добавя:

“Досега мислех, че там се изказват обикновенни граждани. Явно всичко е било манипулирано.”

Още през ноември излязоха наяве някои от манипулациите на властта, макар правителството първоначално да не желаеше да поеме отговорност за случилото се. Правителственият говорител Ясухиза Шиозаки, нарече практиката, дебатите да се организират предварително, нормална. Предварително определяните въпроси си поставяли за цел да се подтикне към широка дискусия. Печатът в страната обаче беше на друго мнение. Вестник “Асахи Шимбун” нарече станалото “възмутително”, а вестник “Йомиюри” окачестви официалната намеса на властта като “ексцесивна”. Премиерът Шиндзо Абе попадна и сам под натиск, защото в качеството си на шеф на кабинета на предишния премиер е отговарял тъкмо за организиранто на така наречените “градски разговори”. Той заяви :

“ В действителност беше предвидено, на “градските разговори да се стигне до истински диалог между правителство и народ. Държавата обаче искаше на всяка цена да се погрижи за мир и спокойствие. Това често се случва на нашите власти. Аз ще се погрижа а това, на бъдещите “граждски разговори” да има наистина диалог между две страни.”

Абе пое политическата отговорност за скандала и оповести, че ще върне три свои месечни заплати в държавната хазна. Правителственият говорител и други четирима министри също смятат да се откажат от част от месечните си възнаграждения.