Денят на германското обединение

В държавно-правно отношение германското единство бе осъществено преди вече 14 години. След продължило над 4 десетилетия разделение двете германски държави – ФРГ и ГДР се обединихи, така както се изискваше от основния закон на Федералната република в дотагава валидния си вид. Ала това единство все още не е завършено. Солидарността, естественото чувство за съдбовна общност – важни елементи на нацията – все още се проявяват само спорадично. Като например преди две години, когато трябваше да се преодоляват последствията от наводнението по река Елба. Впечатляваща беше готовността към дарителство и от страна на западно-германците. Вероятно всяка нация се сплотява при подобни кризисни ситуации.

Другата страна на медала обаче са взаимните подозрения и разногласията. Западно-германците смятат, че междувременно новите федерални провинции са получили достатъчно трансферни плащания. А източно-германците продължават да се чувстват в по-неизгодна позиция. Всичко това може би е статистически относителна величина. Ала всъщност не това е важното. Колкото и лирично да звучи, чувството за сплотеност и солидарност не са въпрос, който да се решава от счетоводните книги. Разбира се, че бяха направени измамни обещания, когато в навечерието на обединението се създаваше впечатлението, че разходите по него ще бъдат покрити, ей така, между другото и с лекота и, че разцветът на източно-германската икономика ще последва задължително и непосредствено. Ала последствията от тогавашните пропуски, от дефицитите по отношение на откровеността или грешните преценки не могат да са мотим за отказ от целта за постигане на равни условия за живот. Добре е, че конституцията изисква именно това, защото само така правителството и парламентът се виждат принудени да се стремят към това изравняване. Че то не е толкова лесно, е ясно. Ала дори само стремежът към подобно изравняване премахва най-сериозните различия. А такава трябва и да остане целта на политиците, ако не желаят да рискуват обезлюдяването на цели региони в източна Германия.

Хората там се чувстват особено застрашени от дискутираните напоследък реформи на социалното дело и пазара на работната ръка. Това само по себе си е достатъчно сериозен проблем, ала в някои случаи тези опасения се превръщат във вот за дясноекстремистки политически сили. А макар и вероятно само у малцина зад това явление да се крие дясноекстремистки мироглед, то гласуването за неонацистки партии се равнява на вот на недоверие срещу демокрацията, срещу нейната компетентност при решаването на проблемите и срещу нейните процедури. Това е достатъчно опасно и впрочем не е само източно-германски проблем. При все това би било добре да се напомни несъмнения напредък в социалното и икономическото развитие на източна Германия, където действително бе постигнато много.

Съмнително остава обстоятелството, че западно-германците продължават да не проявяват особено любопитство относно живота на източно-германските си сънародници по времето на ГДР. При това изобщо не може да се твърди, че, като се изключат общоизвестните стародавни клишета, може да се говори за достатъчни познания по въпроса. Такива познания обаче са важни. Защото твърде различната социализация на хората в двете някогашни германски държави естествено не остана без последствия, даващи отражения идълго време след 3-ти октомври 1990 год. А животът на индивида на може да бъде разглеждан под удобната форма на клишетата. Взаимното разбирателство изисква нещо повече. И то е спешно необходимо. Ако разгледаме например очакванията спрямо държавата т.е. въпросът, какво може и какво трябва да даде тя на индивида, то става ясно, че те са твърде разнопосочни на запад и на изток. Така границите в мислите, вероятно ще изчезнат напълно едва тогава, когато поколението на днешните деца и младежи достигне зрялата си възраст.