"Дер Щандарт": Да не забравяме за престъпленията на комунизма!

След убийствата на руската журналистка Ана Политковская и неотдавна на бившия руски агент Александър Литвиненко всички търсят истинските причини за тази серия от престъпления, очевидно подготвени от нечия дълга ръка, и чиято последна жертва засега е Литвиненко.

Поръчковите убийства и заплахите със смърт срещу критични журналисти в Москва, но така също и задържането в Чечения на кореспондентката на австрийската телевизия ОРФ Сузане Шол са следствие от онова пагубно военизиране на Русия, описано в подробности още през 2004 година от московската социоложка Олга Крищновская. Тогава тя написа следното: “Под ръководството на Путин в страната се ражда една военокрация, една военна сила и икономика на една шайка хора от бившите тайни служби, които ги обединяват корпоративните им интереси”.

От публикуването на този труд до днес в Русия продължи КаГеБе-изирането на страната, т.е. абсолютната власт на тайните ченгета в страната допълнително беше заздравена. Не само руският президент Путин, но и неговият очевиден престолонаследник на трона – военният министър Сергей Иванов, са бивши сътрудници на външното разузнаване. Духът на тайните служби се долавя обаче и далеч извън границите на Русия. Така напр. на погребението в Берлин на бившия шеф на тайните служби на ГДР Маркус Волф на фона на всеобщото възмущение от отравянето на Александър Литвиненко присъстваха 1500 “бойни другари” на починалия. На траурната церемония да отдаде последна почит на легендарния източногермански шпионин бе дошъл руският посланик Владимир Котенев. А в произнесеното от него надгробно слово официалният руски представител определи Волф като “един от най-добрите приятели на Русия” и като “един виден син на Германия”. Или както беше написала още Крищановская, “приятелството на една определена каста надживя Съветския съюз, който трябваше да изчезне.”

За разлика от съветизирането навремето, сега в Русия на президента Путин бившите сателити на Москва се промениха необратимо с реформите към демокрация и пазарна икономика и присъединяването им към ЕС и НАТО. Но те все още се борят с наследството и разклоненията на КГБ, които навремето по поръчение на Москва и на управляващите тогава комунистически партии контролираха напълно политиката, културата и икономиката на тези страни.

От Будапеща пред Варшава та чак до София отчасти явно, отчасти задкулисна се води битка за разкриването на архивите на бившите тайни служби. Предполагаемото самоубийство на шефа на архива на бившите български тайни служби точно в средата на дебата за достъпа до досиетата, разправиите около обвиненията срещу румънски водещи политици, участието на полски църковни представители в работата на тайните служби и разкриването на агентурното минало на унгарски дейци на науката и културата показват колко трудна за новите демокрации е темата за миналото.

Вместо срам заради пропилените възможности за демократично-политически прочит на истината за миналото сега се дочуват тонове за някакъв друг странен подход към този въпрос, в който се заличава разликата между извършители, сътрудници и жертви. Както беше с “Третия райх” днес повече от всякога трябва да се борим срещу тенденцията за омаловажаване на тези събития. Дългът изисква от нас да не забравяме за престъпленията на комунизма, завърша публикацията си “Дер Щандарт”.