Десета степен по Кафка

Болни деца остават без лечение, а държавните пари се въртят в омагьосано-безсмислен кръг. Няма срокове, няма задължения, никой за нищо не се смята отговорен. Реалността в България е по-абсурдна от романите на Кафка. Фондът за лечение на деца в чужбина не може да е по-различен от всеобщата организационно-бюрократична каша. Коя ли българска институция функционира бързо, прозрачно и ефективно!

Чакането - български патент

България, която обича да се кичи със славата на Джон Атанасов като баща на компютъра, още не е въвела електронната поща като легитимно средство за комуникация между министерства, учреждения и служби. Чиновниците в България си пишат писма... и чакат отговор с месеци, защото такива са традициите на Ориента, от който идем.

Който бърза, сам си е виновен. Утвърденият ред изисква всеотдайно чакане. Прескача го само системата "мой човек" или подаръци в брой. Имаше един министър, който се беше амбицирал да въвежда бързо и ефективно административно обслужване, но така и не се разбра дали беше насериозно.

Едва 8% от българите имат в момента достъп до електронно общуване с държавата, а именно то може да внесе известен ред и прозрачност, от която има нужда не само в бизнеса. Проектът за електронно правителство засега е само красив етикет, чието съдържание остава неясно за повечето българи.

Защо тази изостаналост?

Особена стръв да го реализират не се забеляза през последните години, така че българските специалисти по информационни технологии продължават да си намират работа предимно навън. Жалко, защото на България добре би прилягала славата на втората Естония, която се прочу с модерното си отношение към електронните услуги. За малки страни като България те са просто незаменими. Не само че пестят разходи за местене на папки и празно разтакаване, но и просветляват дебрите на чиновническия начин на живот.