1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Дете за задомяване

28 февруари 2005

Момичетата-мюсюлманки в гръцка Тракия могат да се задомяват още от десетгодишна възраст. Но не и в Германия, откъдето поради това наскоро бе върнато едно момиче.

https://p.dw.com/p/At8a
Снимка: AP

Ута Кезелинг от вестник "Ди Велт" разказва за посещението в родното село на малолетната булка:

"Това беше любов", казва майката на Нурай, а и самата Нурай, дванайсетгодишната булка със забрадка и пъстра рокля, повтаря: "Да, това беше любов", като се опитва да не изглежда прекалено горда. Ръцете й са потънали до лакти в тестото за хляба и Нурай прилича почти на голяма жена.

Че това било любов твърдят всички, които през лятото на миналата година позволяват на 22-годишния Левент Метин да се ожени за 11-годишната тогава Нурай от едно бедно село в северогръцката провинция Тракия и да я отведе в Дюселдорф, където живее. Всички, това са Нурай, нейното семейство, мюфтията - както и Службата за работа с младежта в Дюселдорф.

Но съвместният живот на Левент и Нурай в Германия прекъсва само след четири месеца. През август миналата година двамата се регистрират надлежно в Германия, но много скоро властите ужасени разбират на каква крехка възраст е булката и осведомяват прокуратурата. Срещу съпруга не било заведено дело, тъй като бракът не бил консумиран - уверява прокурорът и признава, че това звучи може би малко странно. Същевременно той обяснява, че бракът е бил сключен в съответствие с един специален закон и не е повод за съдебно преследване.

Така че да вземе решение по този труден проблем се пада на Службата за работа с младежта. Според германското право бракове, сключени дори в чужбина, имат валидност само ако жената е навършила поне 14 години. От друга страна обаче все още е в сила извънредният закон за мюсюлманското малцинство в североизточна Гърция, закрепен в Лозанските договори от 1923 и фактически приет от ЕС. Освен това са известни опасностите, които застрашават жените-мюсюлманки, осмелили се да напуснат съпрузите си - така наречени убийства на честта стават дори в Германия. В последна сметка германските власти решават Нурай да продължи да живее засега при семейството на мъжа си, но отделно от него.

През януари в малката стаичка, където до миналото лято Нурай е пекла хляб и наглеждала малкото си братче, се озовава една странна делегация от Германия. Представител на посолството протоколира връщането на булката на разклатената кухненска маса, над която виси кичов плакат от Медина и снимка на семейното стадо овце. Между овцете се вижда една млада жена. Това е семейната гордост, която бащата на Нурай пази: жените и овцете.

Германските посетители помолват родителите да подпишат един документ, в който се заявява: "Разбрахме, че Нурай е добре дошла в Германия, когато навърши 14 години." И още: "Осведомени бяхме, че според германското право половите контакти между 22-годишния Левент Метин и нашата дванайсетгодишна дъщеря са строго забранени и наказуеми със затвор." Подчертава се, че това се отнася също за половите контакти в Гърция - след което някой е добавил на ръка: "и навсякъде по света".

Навсякъде по света, но не и в гръцка Тракия, където около една трета от 338-хилядното население изповядва исляма. Сватбата на Нурай е била официално санкционирана от мюфтията на град Комотини, Меко Джемали. Той е човекът, назначен от гръцката държава, да освещава раждания, погребения и сватби и да служи като мирови съдия на около 60 хиляди мюсюлмани - половината от населението в окръг Родопи. "Никъде другаде по света мюфтията няма толкова широки компетенции" - казва Джемали, когато ни приема в своята голяма, гола канцелария под задължителния плакат от Мека или Медина. Той казва, че насърчавал имамите да не омъжват момичета под 17 години. Но ако момичето настоявало обезателно да се задоми, тогава той лично преценявал дали психологически и физически то е достатъчно зряло. Все пак ислямското право не било против брака. Във всичките си проповеди мюфтията постоянно напомнял на родителите да пращат децата си на училище. Той обяснява, че според гръцките закони който няма училищно свидетелство той няма право да кара кола, нито пък да работи канцеларска работа.

Така че Нурай явно нито ще може да кара кола, нито пък ще работи в канцелария, тъй като майка й казва, че шестте години основно образование били достатъчни за дъщеря й. Тя предпочела да задоми дъщеря си, вместо да я изпрати на училище, където щели да й дойдат "глупави мисли в главата" - след което уточнява: "където има момчета".

Германските власти са на мнение, че Левент се е оженил за Нурай без съзнанието, че прави нещо нередно. Сякаш между Тракия и Германия няма никакви връзка. А в Кьолн и Дюселдорф живеят около 25 хиляди мюслюмани от гръцка западна Тракия. Те имат собствени спортни и културни дружества, както и "Федерация на турците от Западна Тракия в Европа" с 5 хиляди членове.

На Федерацията бяха необходими четири седмици, за да се дистанцира писмено от случая с Нурай. Федерацията използва случая, за да разкритикува гръцката държава и подхода й към турското малцинство. Старата вражда между турци и гърци изби на повърхността - както впрочем и в обясненията на гръцкото правителство, което винаги внимава да не казва "турци", а "мюсюлманско малцинство".

Хората в гръцка Тракия познават тази риторика. Чак до 90-те години те живееха в един многостранно разделен регион: помаците в Родопите - от двете страни на Желязната завеса, тракийските турци - от двете страни на строго охраняваната граница с Турция. Днес Тракия е просто един мъртъв ъгъл по външния периметър на ЕС. Освен когато се разчуе някой случай като този на Нурай, за който Федерацията в Германия казва: "Подобни неща не съществуват в нравите и традициите на турското малцинство в гръцка Западна Тракия."

Ние се съмняваме в това.