Деца са подложени на тежък режим в затворите в Ирак

Сержант Самюъл Провънс работи за тайните служби на армията на САЩ. В продължение на половин година неговото подразделение беше стационирано в печално известния затвор Абу Гариб, сега сержантът отново е в главната квартира на своята част в германския град Хайделберг. Неговите началници най-строго са му забранили да говори пред журналисти за онова, което е видял в Абу Гариб, но Провънс въпреки всичко не желае да мълчи. Той разказва за едно 16-годишно момче, което лично трябвало да придружава в затвора:

”Беше много уплашен и много самотен, цял трепереше. Съжалих го още първия път, когато го видях и трябваше да го отведа на разпит. Разпитващите го заливаха с вода, след което го изведоха някъде навън, а онази нощ беше много, много студено. Накрая го наплескаха с кал и му показаха неговия собствен баща, също арестуван.”

Сержант Провънс разказва и за специален отдел в затвора, запазен за деца. В тази част от затвора Абу Гариб е бил и журналистът Сухаиб ал Бас. Иракският телевизионен репортер разказва как американците го арестували, докато снимал своите журналистически материали, и после го държали 74 дена в Абу Гариб:

”Там видях помещенията за деца, малки деца, още неизкарали пубертета. Имаше стотици, някои от тях положително още са там.”

От своята килия в отделението за възрастни Сухаиб ал Бас чувал как плаче едно 12-годишно момиче:

”Явно я биеха. Чувах я да вика: ”Съблякоха ме и ме заляха с вода”.”

И това едва ли са единични случаи. Журналистът Сухаиб ал Бас твърди, че в рамките на така наречената ”борба срещу тероризма” американските войници нахлували в домовете на иракчани и понякога арестували цели семейства, които им се виждали подозрителни. В момента никой не разполага с официални данни за броя на арестуваните деца, за тяхната възраст и за причините, поради които са били арестувани. Втора програма на германската телевизия разполага с вътрешен доклад на детската организация на ООН Уницеф, в който се казва: ”Деца, арестувани в Басра или в Кербала, автоматично са интернирани в Ум Каср.” Лагерът в Ум Каср е всъщност затвор за особено опасни престъпници и за терористи. В доклада на Уницеф се казва по този повод: ”Фактът, че тези деца са обявени за интернирани, е тревожен, защото това означава, че те могат да останат неопределено време в затвора, без контакт със семействата си и без надежда за съдебен процес.” Представители на Уницеф поискали да посетят затворите, но не получили разрешение. Правозащитната организация Амнести Интернешънъл също не получава никаква инофрация за арестуваните деца, казва Барбара Лохбилер, генерален секрета на Амнести за Германия:

”Естествено, правителството на САЩ трябва да вземе отношение по този доклад и да даде конкретни информации: колко годишни са тези деца, защо и при какви обстоятелства са били арестувани, подлагани ли са на изтезания и издевателства. Ние дори не знаем колко са тези деца и как се казват. Независимите проверки са нежелателни. Това си е истниски скандал!”