Джозеф Кабила и бъдещето на Конго

Преднината на Кабила е достатъчно категорична: с близо 60% от подадените гласове преходният президент се превръща в легитимиран от изборите държавен глава.Успехът на Кабила на този пост и мирът в разрушената от граждански войни страна ще зависят най-вече от това, колко бързо президентът ще съумее да задвижи изграждането на демократични институции в страната, колко бързо ще демилитаризира Конго и какви мерки ще предприеме за изграждането на инфраструктура и за ограничаването на бедността.

След убийството на баща му Лоран –Дезире Кабила, Джозеф Кабила стана преходен президент на страната и като такъв все пак допусна разполагането на войски на ООН, редуцира присъствието на войските от Руанда и Уганда и подкрепи мирното споразумение от декември 2002, благодарение на което беше създадено правителство на националното единство и бяха насрочени избори. От друга страна Кабила знае – също както и неговите предшественици – че постът на президента осигурява достъп до обширните ресурси на страната и той се възползва от този факт. Кабила и неговите приближени успяха да подминат официалния мораториум върху договори между конгоанската държава и чуждестранни фирми. Само преди няколко седмици беше подписан нов договор с британската петролна фирма “Херитидж Ойл”, в който е предвидено британците да търсят нови петролни находища по границата с Уганда. Подписан беше и меморандум за сътрудничество с британската минно-геоложка фирма “Бринкли Африка” за експлоатацията на конгоанските уранови залежи и разработването на атомната енергия.

Идните години ще покажат, какъв е Кабила в действителност. Дали ще се придържа към демократичните правила на игра, независимо от това, че международната общност му обръща гърба си...Биографията на Кабила дава поводи за доста съмнения. Особено като се има предвид, че той не е обикновен политик и цивилен представител на властта, а военен, който през 2000 –та година стана и началник на генералния щаб на конгоанската армия.

Кабила – при всички случаи – ще среща съпротива както политическа, така и военна : от страна на бунтовниците, на армията, на широко разпространените частни милиции и на всички онези, които са принудени да се опасяват, че в бъдеще ще бъдат отрязани от достъпа им до природните богатства на страната.

Мъчителният процес за мир от последните пет години показа, че в Конго нищо не може да се промени, ако политическата класа бъде оставена сама и в изолация да взима своите решения. Изборът на нов президент не промена този факт. И в бъдеще международната общност ще трябва да оказва помощ на страната в една от най-важните и задачи : създаването на демократични институции. Ако това се удаде, богатата на ресурси страна в източната част на континента може да се превърне в образец за развитие за останалите африкански държави.