1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Джорджо Наполитано, президент на Италия

11 май 2006

На четвъртия тур италианският парламент избра вчера Джорджо Наполитано за президента на републиката. 80-годишният пожизнен сенатор, който днес е член на партията на Левите демократи, бе избран изключително с гласовете на левия съюз. От Рим предава Грегор Хопе:

https://p.dw.com/p/AtQe
Снимка: AP

Наполитано бе избран с 542 гласа. По този начин левицата вкара своя кандидат в двореца Куиринале, седалището на италианския държавен глава. Становището на опозицията остава обаче непроменено. Ето какво заяви Ренато Скифани, който е един вид генерален секретар на Форца Италия, партията на Берлускони:

“Ние не можем да кажем нищо лошо за човека и политика Наполитано. Той вече е демонстрирал висока държавническа отговорност. Ние критикуваме единствено поведението на едно крайно тънко мнозинство – известно е, че страната е разделена на два лагера.”

Новият президент получи цели два гласа от редовете на десния блок, което хвърля вече сянка върху мандата му. Впрочем представители на самия управляващ лагер смятат своите възможности за силно ограничени. Ето мнението на Клементе Мастела, който представлява една малка християндемократическа групировка в новия управляващ съюз:

“Това правителство няма да просъществува дълго, това е истината. Така че шансове за разбирателство, за общи политически позиции в името на страната няма да има. Предстои просто борба за оцеляване.”

Има обаче и такива, които се надяват на успокоение в политическия пейзаж. Антонио Ди Пиетро, шефът на една малка партия в лявата коалиция, отхвърля като празен шум заплахите на бившия премиер Берлускони за данъчна стачка и изобщо за безпощадна опозиция срещу диктатурата на мнозинството:

“Италианците, които са гласували за Форца Италия, едва ли биха могли да повярват, че е правилно да се прави данъчен бойкот на едно законно избрано правителство. Това означава да действат против собствената си страна. Да не се плащат данъци – това означава, че няма да има пари за пенсиите, за здравеопазването, за транспорта и за какво ли не още.”