Джордж Буш в Германия

Американският президент получи онова, което искаше: добронамерени хора го посрещнаха на китния пазарен площад в курортного градче Щралзунд и Буш явно остана много доволен от домакините си: в отлично настроение, той се ръкува с когото можа, като постоянно полагаше ръка върху раменете на Меркел, която грейнала като месечина подтичваше край него.

Какъв контраст със стерилните кадри от последната визита на Буш в Германия: в зимния, студен и изпразнен от хора град Майнц американският президент и тогавашният канцлер Шрьодер просто нямаха какво да си кажат. От днешното преливащо от слънце гостуване в Мекленбург-Предна Померания се излъчва едно съвсем друго послание: германско-американските отношения са поправени, нещо повече – те са направо сърдечни.

Не е нито тайна, нито изненадващо, че шоуто бе част от програмата на гостуването на Джордж Буш: германският “народ”, който бе допуснат да маха сърдечно на отвъдокеанския гост, се състоеше от хиляда внимателно подбрани гости. Демонстрантите останаха отвъд масивните полицейски заграждения, така че Буш нито ги видя, нито чу. Но въпреки изпипания сценарий и цялата инсценировка за телевизионните камери, важно е посланието зад символите и жестовете, а то е недвусмислено: Буш и Меркел се разбират превъзходно.

Двамата междувременно са така сигурни в политическото си приятелство, че се оставят публично да им се прави “осанна”, както навремето на Шрьодер и Путин. Без никакво стеснение от кич и патос Буш превъзнасяше “дръзките визии” на Меркел и нейното “изпълнено със смирение сърце”: “Тя е моя приятелка” – напомни Буш. Той не би могъл да направи по-голям комплимент на германската канцлерка, която разпита подробно още по време на първото й посещение в Белия дом за живота й в някогашната ГДР.

Но срещата Буш-Меркел бе белязана не само от интереса на американския президент към биографията на Меркел и желанието му да види избирателния й окръг. На съвместната пресконференция и двамата изтъкнаха тясното разбирателство, което ги свързва по основните въпроси на международната политика. За Буш, германската правителствена ръководителка е партньор на когото може да разчита. Това е изключително важно за него, тъй като той няма вече много партньори в Европа.

Меркел може да отчете като свой личен успех рязкото подобряване на отношенията между Берлин и Вашингтон през последните месеци. Тя спечели доверието на Буш, което й предоставя възможност да му въздейства пряко, когато стане дума за деликатни международни въпроси. Взаимният възторг на Буш и Меркел крие обаче и известна опасност, а именно, че необходимата понякога критична дистанция може да се изгуби в разрастващия се поток от комплименти.