Диалог в сянката на терора

Диалог в сянката на терора

Автор: Сабине Рипергер

Група независими автори от шест страни – Сирия, Палестинските територии, Босна и Херцеговина, Малайзия и Египет – формулират в доклада гледището си по централни проблеми на западния и ислямския свят, набелязвайки отправни точки за по-добро разбирателство и преодоляване на омразата и тероризма.

”Става дума за това да се намери отправна точка за равноправен диалог с ислямските страни. Равноправието изисква способност да се слуша, т.е. преди всичко да се развие култура на слушането. Това е намерението на този доклад, както и желанието да чуем как ни виждат ислямските страни, за да можем след това да помислим дали не е нужно да променим нещо и у себе си, а не непрестанно да изискваме другите да се променят”

.... това заяви генералният секретар на Института за връзки с чужбина Курт-Юрген Мас на официалното представяне на доклада.

Авторите предварително са изложили възгледите си за западния свят. Положителна изненада е, че противно на очакванията те не се спират всеки на своята страна, а са изготвили общ доклад. Да се изготви такъв доклад е трудно – поради различията в позициите. Именно по тази причина изготвянето на доклада трябва да се оцени като успех, казва Мас. Всички автори осъждат тероризма и са за отстраняване на причините за него чрез подобряване на диалога.

Културният диалог може да има, естествено, помощна функция, но не и да преодолее кризата в западно-ислямските отношения. Тази криза е резултат преди всичко на политически, икономически и военни фактори, както се изтъква в доклада. За да има изобщо шанс, диалогът трябва да вземе под внимание политиката и съотношенията на властта.

Една от причините за тероризма, заяви Гунтер Мулак, пълномощник федералното правителство по въпросите на исляма, е нарастващата фрустрация сред мюсюлманите относно състоянието на отношенията – мюсюлманите се чувстват потиснати и унижени в диалога между Запада и ислямския свят. Западният свят трябва да разбере колко отрицателно емоционално въздействие има това и той трябва да вземе под внимание този аспект в диалога с ислямския свят. Както ислямът, така и западът не бива да се разглежда монолитно:

”Западът е белязан от представите за политика, които има суперсилата Америка. Но има и конкретни препоръки как да осъществим проекти за взаимно разбиране, толерантнос, култура, мир и ненасилие в изследванията и науката, в областта на културата, историята, историята на религията.

Неообходима е преди всичко повече просвета, казва Мулак. Важен сигнал за доверието е, например, създаването на Германски университет в Кайро. Курт-Юрген Мас казва:

”Ето защо усилията на всички участници в диалога трябва да бъдат насочени към развитието и укрепването на гражданското общество; към съществуването на свободен печат, на журналистически съюзи, съюзи на юристи и на учители, на неправителствени организации, които така да се каже представят гласа на гражданското общество и дават своя дискусионен принос в развитието на съответната страна.”

Въпреки сегашните лоши резултати, които до известна степен подкопават миролюбието на ислямския свят, не бива да си затваряме очите за дългосрочната цел. А тя е да се направи повече за насърчаване на взаимното разбиране и взаимното опознаване. Трябва да се подкрепят много повече от досега онези в ислямския свят, които се стремят към мир.

Докладът, представен на немски, арабски и английски език, е насочен не само към западната, европейска и немска публика, а чрез германските чуждестранни представителства и авторите и към ислямските страни.