1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Диктаторите имат слаба памет

Автор: Д. Фаруги, М. Липчева / Редактор: С. Гяуров28 декември 2009

За първи път от юни насам протестите в Иран взеха отново жертви. Хиляди демонстрираха вчера срещу правителството на президента Ахмадинеджад. То отвръща с все по-голямо насилие. Докъде ще отведе това?

https://p.dw.com/p/LEoV
Свободата - утопична целСнимка: AP

Накъде върви Иран? Това, без съмнение, е най-важният въпрос, който си поставят иранците днес, след три десетилетия потисничество, след толкова напразни надежди за по-добро бъдеще. Този въпрос обаче е важен за целия регион, разтърсван от насилие, войни и неизличими конфликти. Той е важен и за международната общност, на която й е дошло до гуша от провокативното поведение на Иран по отношение на ядрената му програма.

Proteste in Teheran 27.12.2009
Насилието ескалираСнимка: Kosoof

Кога ще приключи безумието?

Накъде върви Иран, питаме отново, но отново установяваме, че няма отговор на този въпрос. Битката за власт и протичащите успоредно с нея протести по техеранските улици не стихват от оспорваните президентски избори през юни. И колкото по-люта става тази битка за власт, толкова по-радикални стават протестите, толкова по-брутални сблъсъците. Кога ще приключи това безумие и каква е целта на протестите?

Шиитският религиозен обряд Ашура стана повод за нова вълна от протести срещу правителството и това можеше да се предвиди. Бруталният отговор на властите обаче ще има тежки последици, защото за мюсюлманите-шиити обрядът Ашура има голямо значение. Той е в памет на имам Хюсеин, живял през седми век. Хюсеин, който е внук на пророка Мохамед, се борил за справедливост, но бил убит. Така че денят, в който шиитите отбелязват Ашура, е ден на борците срещу несправедливостта и деспотизма. Тази година Ашура премина под знака на насилието: кървави сблъсъци имаше в Техеран, Исфахан, Наждафабад, Тебрис и Ширас, навсякъде арести, ранени, убити. Никой не знае колко точно са жертвите.

Насилие - това явно е единственият отговор, който правителството е в състояние да даде на избухналото недоволство. И както се вижда този отговор няма никакъв ефект. Диктаторите имат слаба памет. Те или не извличат поуки от историята, или забравят прекалено бързо наученото. Само така може да се обясни факта, че за кой ли път вече повтарят грешките си.

Proteste in Teheran 27.12.2009
Народът срещу държаватаСнимка: AP

Погрешна рецепта в погрешен момент

Преди шест месеца ситуацията беше ясна: ставаше дума за президентските избори, за фалшифицирането на изборните резултати, за преизбирането на Ахмадинеджад. Рецептата, която управляващите използваха тогава, за да се справят с вълната от бурни протести, беше погрешна и доведе до беззаконие, до радикализиране на бунта, до сегашната необозрима и безизходна ситуация.

Битката между народа и държавата продължава до днес. Ожесточените протести, които съпровождаха тези дни шиитския религиозен обряд Ашура, показаха, че едно недоволно от властта общество не може да бъде управлявано дълго време от същата тази власт и че в такива случаи има нужда не от още повече насилие, а от повече разум. Именно това обаче явно липсва.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми