Диктатори и популисти

През последната седмица от годината германските седмични вестници, естествено, са изкушени от равносметките и прогнозите. Ди Цайт пише още за оттеглящия се ГС на ООН Кофи Анан, за политиката на ЕС към Либия по повод присъдата срещу българките медицински сестри и палестинския лекар, за новия лидер на руската опозиция Гари Каспаров, за палестинците и израелците, за глобалната сигурност и ролята на САЩ. Левият берлински седмичник Фрайтаг обръща внимание на безработицата и минималните заплати в Германия, на Латинска Америка и Армения. Започваме с една статия от Ди Цайт по повод смъртта на туркменския самодържец Сапармурад Ниязов:

Преди следващите матури въпросниците в туркменските училища ще трябва да се преработят. Защото вече не са актуални теми като “Пътят на нашия вожд е пътят на здравето” или “Нека винаги да има мир в Туркменистан”. Миналата седмица спря да бие сърцето на средноазиатския диктатор Сапармурад Ниязов, предводителят на всички туркмени или Туркменбаши, който доживя едва до 66 години. Сривът на Съветския Съюз помогна на закаления в интриги и потисничество партиен апартчик да се издигне от местен сатрап до самозван се император на един петмилионен народ, над газта, петрола и пясъчните пустини в Туркменистан. Той обединяваше съветска строгост с далекоизточно преклонение пред вожда. Туркменбаши обичаше мрамора и диамантите, последните – най-вече когато са по собствените му пръсти. Една от много му титли без никаква ирония гласеше “Диамантен венец на народа”. На власт го държаха резервите от природен газ, още повече че в Туркменистан не се прави много разлика между държавен бюджет и лична банкова сметка. Никъде не можеше да избягаш от лика му, който красеше заставката на държавната телевизия, паричните знаци, реверите на държавните служители, керамичните вази по витрините и какво ли не още. 12-метровата позлатена статуя на Туркменбаши в столицата Ашхабад се върти заедно със слънцето, за да не падне нито за миг сянка върху лицето му. Преди три години правителството обяви Туркменбаши за пророк, а напоследък в пристъп на скромност той отхвърли шестата поред награда като герой на Туркменистан. Наследството му включва над сто улици, колхози и военни поделения на негово име, което краси още един морски залив, един град, и един месец и един сорт диня.

Припомня Ди Цайт. Левият седмичник Дер Фрайтаг публикува обзорна статия за възхода на популистите в Източна Европа. Според автора, популизмът в Източна Европа подменя липсващата лява съпротива срещу неолиберализма и вместо срещу капиталистическите условия се обявява против такива явления като хомосексуализма или малцинствата – факти, добре познати и в България. Предлагаме няколко цитата от тази статия:

Политическа умора и популисти–чудотворци – това е равносметката на Източна Европа за 2006 година. Най-фрапиращо в случая е, че очебийната бедност в Източна Европа почти не създава лява политическа алтернатива. А от нея има остра нужда, просто е задължително да възникне съпротива срещу неолибералната мания за модернизиране. Обаче левите в Източна Европа изобщо не смеят да поставят под съмнение догмата и диктата на пазара. В резултат – битките се водят на второстепенни бойни полета. Десните популисти си намериха фантастично оръжие, което непрекъснато употребяват. Каквото и да се обърка, виновниците могат да бъдат посочени бързо и безпроблемно: това са екс- и посткомунистите, добрали се по незаконен начин до пари и власт.

Това пише в голяма статия левият берлински седмичник Дер Фрайтаг, който анализира едно актуално и за България явление – популизма.