Дилемата на Джордж Буш

Тази година времето бе тема за разговор не само във Вашингтон, но и в много други райони на Америка – докато през последните дни необичайното затопляне отстъпи най-сетне под натиска на студения фронт. Още преди този така топъл януари допитване на института Зогби установи, че 74 процента от американците са повече, отколкото преди две години убедени, че е налице затопляне на климата. Над две трети от анкетираните бяха на мнение, че промяната в климата е една от причините за разрушителни урагани от рода на “Катрин”.

Президентът Буш отчете заостреното съзнание на сънародниците си по въпроса, като в годишната си реч за състоянието на нацията обеща нови технологии, целящи да намалят националната зависимост от петрола. Той и преди беше споменавал този проблем, но никога в такава важна реч и за пръв път без да го релативира по никакъв начин. Планът Буш предвижда намаляване на потреблението на бензин с 20 процента в течение на следващите 10 години - цел, която трябва да бъде постигната чрез преминаването към етанол и други алтернативни енергоносители. Ефектът върху вредните емисии в атмосферата – според изчисленията на Белия дом – щял да отговаря на спирането от движение на 26 милиона автомобила.

Критиците обаче посочват, че 20-процентното намаление се отнася към прогнозираното равнище на вредни емисии за 2017, а не към актуалната им стойност. Американската администрация изостава от отхвърления от нея Протокол от Киото, предвиждащ намаляване на вредните емисии до 2012 с 5 процента под нивото на 1990. Освен това вниманието се насочва към улицата, но не и към индустрията. Белият дом залага най-вече на новите технологии, като за целта щели да бъдат отпуснати 29 милиарда долара.

Впрочем правителството не е единствената движеща сила, когато става дума за защитата на климата. Авангардната роля тук се пада на Калифорния и губернатора Арнолд Шварценегър. От 1 януари там е в сила програмата “Чист въздух”, чиято цел е свеждането на вредните вещества до равнището на 1990. Само че както в Калифорния, така и в други части на Америка бързото нарастване на населението, придружено от голяма автомобилна плътност, е пречка за постигането на тази цел.

В Конгреса междувременно циркулират няколко законопроекта. Проект на сенатора Джеф Бингаман, подкрепян и от двете партии, предвижда годишно снижаване на вредните емисии с 2,6 процента. А независимият сенатор Бърни Сандърс предлага в своя проект намаляване на парниковите газове с 80 процента до 2050.

Усещането за растяща заплаха обхваща междувременно и привържениците на президента Буш. Според допитването на Зогби 56 процента от републиканците са убедени в затоплянето на климата, срещу 87 процента при демократите. От лагера на последните идва един общественик, в когото се вслушват все повече хора, и комуто предстои оказването на чест, която със сигурност ще привлече още повече внимание: документалният филм на бившия вицепрезидент Ал Гор “Една неудобна истина” е номиниран в две категории на наградите “Оскар”.