Дилемата пред германските социалдемократи

Един единствен поглед върху германската политическа система е достатъчен, за да си зададем въпроса: На кого всъщност са му притрябвали социалдемократите? – Както изглежда партията все повече започва да изглежда като излишна.

От една страна двете съдружни партии – Християндемократическият и Християнсоциалният съюз са тези, които в момента изглеждат по-добрите социалдемократи. Християндомократическата канцлерка Ангела Меркел пледира за поравно участие на всеки в благосъстоянието на страната, а партията и отдавна бракониерства в полето на социалдемократите с теми като семейната политика и защитата на природата.

Но така също и в левия политически спектър става все по-неуютно за германските социалдемократи. Тома Партията на демократичния социализъм вече се нарича Лява партия, и отдавна тя вече не се възприема като някакъв местен източногермански феномен. Тя се налага като социалистическа партия с обещания за благоденствие за пенсионери и безработни. С човек като Оскар Лафонтен начело тя все по-успешно успява да отмъкне от социалдемократите не само избиратели и членска маса, но и самочувствие.

От месеци СДП тъпче около 25 % рейтинг. И макар ръководството и да се прави, че не се притеснява от това, вътре в партията нараства напрежението. Социалдемократите започват да изглеждат като пребито куче: без капчица сила и обзето от отчаяние. На върха председателят Курт Бек изглежда нервен и неспокоен, и напълно лишен от всякаква харизма и чар.

За самоизяждането в партията много допринася и разделението на крила вътре в нея. Левите настояват за по-ясен социален профил и разпределение отгоре надолу. От другата страна стоят реформатори като финансовият министър Пеер Щайнбрюк или бившият партиен лидер Матиас Плацек., които се застъпват за промяна и критикуват облечения в социалистически одежди манталитет на вземането.

С това разделение социалдемократите губят почва под краката си, и по този начин пропускат златна възможност, тъй като никога преди това в германското общество не е имало по-силен глад за повече социална справедливост. Така напр. според последните социологически анкети, 72 на сто от германските граждани заявяват, че федералното правителство не прави достатъчно за социалната справедливост.

Предизвикателството пред СПД е да мобилизират повече социален потенциал, и да внимават, други партии да не им изземват почвата под краката им, напра. Като им крадат теми и концепции. И само ако изглежда уверена и се представя успешно, само тогава СПД може да разчита да печели отново членска маса и избиратели. В противен случай скоро ще започнем да се питаме, за какво са ни социалдемократите?