Димитър Гочев на 65

"Той вижда драматургичните текстове и телата на актьорите с погледа на чужденец. Онова, което открива, са видения", гласи мотивировката на журито.

"Редуцирайки всичко до най-същественото - актьорите, Гочев се различава от разюздано-ироничната поезия, наложила се днес в театъра. Неговият поглед към човека оголва много повече от декорацията. В модерната ни епоха тази позиция е може би истинският авангард". Пише театралният критик Тил Бриглеб.

Димитър Гочев наистина е самотно явление в германския театър. Възрастово се числи, наистина, към поколението на известни режисьори като Пейман, Щайн, Цадек и Флим, но за разлика от тях е добре дошъл като гост-режисьор на сцената на редица германски театри, които проявяват афинитет към съврменното. А и когато го канят за постановка, не очакват от него да предложи "прилежна" класика, та да уравновеси малко преобладаващо модерното в репертоара на театъра. Гочев продължава да търси качеството, наричано в интелектуалната традиция, към която принадлежи, авангардизъм.

От 1986 г. в Германия и в германския театрален живот, междувременно той е обиколил, може да се каже, целия космос на драматургията - от Софокъл и Шекспир до Колтес. Постановките му развиват и разгръщат езика на ясния дуализъм: празното пространство и актьорското тяло. Като никой друг съвременен режисьор Гочев след философията на минималистичния театър, която е лишена от спасителните услуги на пищната сценография. Той търси оголената човешка душа и в това си донякъде патетично начинание използва качествата на свободната актьорска трупа. От първите години на живота му в Германия, когато работи главно в Кьолн и Дюселдорф, преди през 1995 г. да поеме ръководството на театъра в Бохум, Гочев е последователен в режисьорския си избор, а именно да работи с един вид "пътуваща" актьорска трупа. Актьори като Самуел Финци и Алмут Цихлер го следват после и в Хамбург и Берлин, те са равноправният извор на вдъхновение за неговите постановки. За неговия метод на работа неслучайно казват, че Гочев е единственият режисьор, който наистина обича актьорите.

Любовта, вероятно, е взаимна. И да остане такава ще е може би най-доброто пожелание за 65-ия му рожден ден.