1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Дискриминация на ромите

1 март 2005

Пред Европейския съд за човешки права се гледат две дела, които са може би сред най-важните в историята му. Ищците са от най-бедното и най-голямо европейско малцинство – ромите.

https://p.dw.com/p/AtYD
Снимка: dpa

В единия случай 18 ромски деца от чешкия град Острава се оплакват, че са били сложени в специални училища за бавноразвиващи, където получавали определено по-лошо образование, отколкото в нормалните училища. Децата казват, че училищата за бавноразвиващи се представляват пречка за по-нататъшното им развитие.

Другият случай е от България, където през 1996 военната полиция убива двама войници-роми. Те били избягали от поделението си в строителни войски, но се знаело, че не са нито въоръжени, нито опасни. Те били застреляни посред бял ден в един цигански квартал.

Значението на тези два случая надхвърля залата на съда. През последните десет години етническото разнообразие в страните от ЕС значително се увеличи. Имиграцията в Испания, Италия и Гърция се покачи рязко, а вследствие на разширяването на ЕС през миналата година се добавиха още милиони роми от новите източноевропейски страни-членки.

С промените в етническия състав на Европа се променят и нейните закони. През 2000 ЕС прие най-обхватния си закон против дискриминацията – отчасти като реакция на растящата популярност на политически партии, обявяващи се против имиграцията и прибягващи до неонацистки аргументи. До ден-днешен обаче това законодателство не е влязло в сила. Адвокатите и съдиите в много страни просто не познават правните концепции отнасящи се до дискриминацията. Затова може би не е изненадващо, че изолацията, расовата дискриминация и насилието често остават ненаказани – особено в новите страни-членки на ЕС. Двата случая, които се гледат сега в Страсбург, откриват възможност да се промени съществуващото положение.

Ако Европейският съд постанови, че е налице дискриминация, това ще създаде важен прецедент. Това е важно в едно време, когато европейските политици търсят възможности за приемане на нови имигранти и членове на малцинствата. Подобно решение би дало ясен сигнал, че в нова Европа няма място за расизъм и непоносимост към чужденците. Но може би най-голямото значение на тези два случая се заключава в това, че те изобщо стигнаха до дневния ред на най-високия съд в Европа.