Дискусията за смъртното наказание беше подета отново

Мястото, на което Садам Хюсеин беше предаден на своя палач, носи знаменателното име: “Кемп Джъстис” - лагер на справедливостта. Това е американски лагер в Северната част на Багдад. След кацането на летището за хеликоптери на Кемп Джъстис, на 30 декември сутринта преди изгрев слънце Садам беше предаден на иракските сили за сигурност и по-късно обесен в присъствието на 14 свидетели – шиити в затвора Истикбарат. Всички опити на американските генерали и дипломати, да осуетят екзекуцията в този момент, се провалиха.

Вестник “Ню Йорк Таймс” описа последните часове на Садам и документира споровете около датата за екзекуцията, с което дпълнително ще разпали дебатите около смъртното наказание и мъдростта на иракското правителство по този въпрос. След екзекуцията на Садам се множат гласовете, които настояват за световен мораториум над смъртното наказание. Новият генерален секретар на ООН се заплете в противоречиви изказвания по повод смъртното наказание, кметът на Рим накара Колизеума да бъде осветен в знак на протест, а в Хюстън се обеси едно дете, защото явно е искало да симулира екзекуцията.

Смъртта на Садам оказва своето въздействие. Американските съветници в Ирак очевидно са предвидили това, когато се опитваха да откажат премиера Нури ал Малики от намерението му, на бърза ръка да екзекутира бившия диктатор. Малики обаче даде отпор на всички съмнения от процедурен и конституционен характер и по този начин още повече затвърди истинската загриженост на окупаторите, че в случая става дума за отмъщение на шиити срещу сунита Садам Хюсеин. Това подозрение по късон беше затвърдено от появилия се видеозапис на екзукуцията. Тя, във всеки случай, не беше демонстрация на новата правова държавност в Ирак. Малики реагира раздразнено на критики и дори заяви, че неговото павителство щяла да е принудено да преразгледа отношенията си с всяка страна, “която не зачита волята на иракския народ.” Вашингтон обаче очевидно иска да осуети нови, прибързани екзекуции. Предвиденото за четвъртък обесване на бившия шеф на тайните служби Барзан ал Тикрити и на бившия президент на революционния трибунал Ауад Ахмед ал Бандар, беше отложено вследствие на международни протести. Американското правителство е най-вече заинтересовано от това, екзекуциите да не изглеждат като актове на отмъщение. Освен това съществува загриженост, че проточването на екзекуциите в рамките на няколко седмици, непрекъснато ще поражда нови размирици.

Политическа жертва на новата дискусия за смъртното наказание е новият генерален секретар на ООН Бан Кхи Мун. След като първоначално не осъди смъртното наказание, каквато би трябвало да е политиката на Обединените нации, междувременно Бан направи салто назад и изиска отлагането на следващите екзекуции. В едно писание Бан съобщава, че подкрепя апела на пълномощничката на ООН по човешките права Луиз Арбур за мораториум над смъртното наказание. ЕС също разкритикува смъртните наказания, а американският президент Буш, който иначе е защитник на смъртното наказание, заяви, че екзекуцията на Садам е трябвало да протече при по-достойни условия.