Дискусията около бъдещото членство на България и Румъния в ЕС

“Не може да приемеш някого във футболен клуб, а после да му забраниш да играе футбол,” казва анонимен представител на Еврокомисията пред един германски вестник по повод призивите да се ограничи достъпът на румънски и български работници до трудовия пазар в Германия. Тези призиви са, впрочем, и част от предизборната кампания на християндемократите в Северен Рейн-Вестфалия – най-многолюдната германска провинция, която – ако беше отделна държава – щеше да е на шесто място в Европа по население. Християндемократите вероятно ще спечелят тези избори в края на седмицата и ще прекъснат 39-годишното управление на социалдемократите. А с вота в неделя ще затихне и злощастната дискусия около евродоговорите на България и Румъния. Защото дори онези германски политици, които в момента огласяват резервите си към двете страни, нямат сериозно намерение да провалят ратифицирането на договорите в Бундестага и в Бундесрата. Така в чашата вода след цялата буря се утаяват общо-взето два факта с дългосрочно политическо излъчване, които обаче имат много малко общо с еврочленството на България и Румъния. Първо: занапред в ЕС ще се говори все повече за труд и за пари и все по-малко – за Голямата визия. И второ: конфликтът между “Европа на разширяването” и “Европа на задълбочаването” тепърва ще се развива, когато на дневен ред излязат кандидатурите на Турция, на страните от Западните Балкани, че и на Украйна.

Петте милиона безработни в Германия упражняват чувствителен натиск върху правителството и за пръв път от десетилетия насам този натиск търси отдушник в посока Брюксел. Факт е, че 80% от източноевропейските работници, които тръгват на Запад, в крайна сметка се оказват или в Австрия или в Германия. Тъкмо поради това двете страни получиха и правото и да въведат допълнителни ограничения за определени професии. Заедно със седемгодишните преходни периоди, валидни за всички страни от ЕС, тези допълнителни ограничения гарантират контролирано навлизане на работна сила. Между другото, и в момента в Германия вече официално работят 250 хиляди поляци и още стотици хиляди източноевропейци, румънците и българите също от доста време са заели мястото си в 350-хилядната група на сезонните работници. И въпреки че броят на работещите нелегално превишава поне два пъти тези официални цифри, големи сътресения няма и едва ли ще има. Тоест, проблемите с пазара на работната сила просто се инструментализират политически. Същото важи и за селскостопанските субсидии. Не случайно тъкмо притиснатият до стената италиански премиер Силвио Берлускони наскоро се опита да трупа вътрешнополитически точки с предупреждението, че субсидиите за България и Румъния не бива да увреждат интересите на италианците.

Фактът, че с икономическия аспект на евроразширяването се злоупотребява за вътрешнополитически цели, е тревожен симптом и по друга причина. Ренационализацията на европейската политика, която с тревога констатират много наблюдатели, постепенно разбужда и масов евроскептицизъм сред хората. Парадоксално е обстоятелството, че в случая леви и десни политици от ЕС сякаш заемат еднакви позиции: да се спре разширяването, за да се стабилизира и задълбочи политическият съюз. И ако за България това вече е без значение, доколкото страната със сигурност ще бъде приета още през 2007, то за държави като Турция, Сърбия или Македония новината е много лоша. Странната коалиция между консерватори и леви на европейско равнище, която наскоро предизвика тревоги в София във връзка със статута на бъдещите български евродепутати, няма обаче да бъде особено трайна. Либералите в Европарламента, които дадоха рамо на България, напоследък все по-често припомнят на своите колеги и на политиците в големите европейски столици за какво всъщност става дума в проекта ЕС: за свобода и за правова държава. А това означава, че договорите трябва да се спазват и че никой няма по-малко права от другите. Добра новина не само за България и Румъния или за чакащите пред вратата на ЕС. Добра новина и за самия ЕС.