Днес в Поглед към Балканите - Отношенията между Съединените щати и Сърбия и Черна гора

Сред новите съюзници на Америка в борбата срещу тероризма - радикалния ислям - са не само държави като България и Румъния, които се радват на статута на вече признати съюзници, колкото и малко да им носи това засега. По-невидимо, все още официално непрогласено е съюзничеството на доскоро смятаната за зла сила Сърбия. За Сърбия това е огромна промяна. Само допреди година за нея в Америка се пишеше и говореше като за някакво прокълнато място, населявано от геноцидно настроени злодеи и военно-престъпници, един вид "нацисти" на 90-те години. От идването на власт на републиканците обаче виждането за Сърбия бавно се променя. Във всички публични изявления на държавната администрация във Вашингтон напоследък се подчертава, че напреженията в двустранните отношения, санкциите, бомбардировките от 1999 година, са било просто отклонение от традиционно тесните и приятелски отношения между двете страни от 19 век насам. През последните седмици като знак за повишен интерес във Вашингтон се проведоха няколко публични лекции и конференции посветени на отношенията между Сърбия и Черна гора и Съединените щати. Международният научен център "Уудроу Уилсън" започна семинарна серия за Сърбия и Америка, а един от специализираните експертни институти занимаващ се с Балканите - Центърът за западна политика, организира голяма конференция за Сърбия с участници от високите нива на американската администрация. Тема на конференцията беше политическата трансформация на Сърбия след падането на Милошевич и нейната западна интеграция. Знаците за промяна в двустранните отношения са много. Преди 2 месеца например Колин Пауъл благодари на "сръбските приятели" за предложението им да изпратят 1,000 пехотинци и полицаи в Афганистан и няколкостотин души в Ирак. През октомври иначе въздържаният "Уол стрийт джърнъл" попита във връзка с тази помощ дали сърбите са по-добри съюзници от французите? В този момент 1000 обучени в бойни условия войници са истински подарък за Съединените щати. Сърбия вероятно ще изпрати и помощ за Ирак, "и Америка ще я приеме с благодарност!", казват дори най-тежките вашингтонски политически експерти, които до преди година гледаха скептично на възможността за подобряване на отношенията със Сърбия. Дали наистина има промяна в начина, по който Америка гледа на Сърбия? Пак "Уол Стрийт джърнъл" през октомври обяви сегашните американо-сръбски отношения за "най-добрите след 1991 година, а може би и след Втората световна война". Само преди 4 години, припомня весникът, Сърбия беше военен противник на Америка в Косово. Сега Америка е най-големият директен чужд инвеститор в Сърбия. Промяната е много голяма дори само в сравнение с миналата година, когато например прогнозата на един експерт, че ще има нормализиране на търговските отношения на Америка със Сърбия и Черна гора предизвика единствено съчувствени усмивки и скептично вдигане на веждите. През ноември тази година нормалните двустранни търговски отношения бяха възстановени, след 11 годишно прекъсване. През декември решението ще влезе в сила и Сърбия и Черна гора ще може да увеличи експорта си за Съединените щати, тъй като митото за стоки от страната ще падне до 2.9%. Съединените щати вече опростиха на Сърбия и Черна гора 350 милиона долара дългове, подкрепиха Парижкия и Лондонския клуб на кредиторите да направят същото, и подеха инициатива да бъдат разблокирани валутните фондове на бивша Югославия намиращи се в сметки в търговските банки на Америка. Така новото отношение на американската държавна администрация към Сърбия започна да се превежда на езика на конкретните действия. То е отчетливо различно от политиката на настървено въвеждане на икономически санкции и диктуването на политически условия от демократската администрация на Клинтън. Едновременно с това, и тази администрация не отхлабва напълно хватката. Финансово-икономическата помощ за Сърбия и Черна гора ще продължи да бъде отпускана само ако са изпълнени условията, свързани със сътрудничеството с трибунала в Хага. Специалистите обясняват затоплянето на отношенията не просто със смяната на управляващата политическа партия в Америка. Сърбия показа напредък по някои от поставените й условия:
провеждането на реформи и сътрудничество с трибунала в Хага, макар че това бе заплатено със смъртта на премиера Зоран Джинджич.
Сърбия и Черна гора представлява интерес за Съединените щати и поради относителната си тежест на 10-милионна държава в региона, която има потенциал да наруши или да изгради неговата стабилност. Друга възможна причина за смекчаването на позицията на Вашингтон е заплахата от ислямски тероризъм на Балканите, в борбата срещу който според различни експерти на Белград се гледало като на естествен (християнски) съюзник на Америка. Такива изказвания до неотдвана също се приемаха по политическите форуми със снизходителни усмивки; напоследък обаче терористичните събития, свързани с дейността на радикални ислямски групи, ги заличиха.

Най-забележителна в промяната на отношението към Сърбия е смяната на идеологическата платформа. Преди всичко изчезнаха истеричният морализъм и истеричното недоверие спрямо сърбите, които демократите на Клинтън представяха като някакъв по природа зъл народ, който може да бъде оправен само със санкции и бомби. Идеолозите на Клинтън култивираха виждането, че сърбите трябва да преминат през превъзпитание подобно на германците след Втората световна война, за да се "де-нацифицират". Дори и сега много демократи настояват сърбите "да докажат" че про-западния им курс не е ръководен от прагматични съображения, а от истинска привъзаност към демократичните ценности. Те намират, че сърбите не сътрудничат на трибунала в Хага с истински ентусиазъм. Някои дори твърдят, че даже когато предават обвинени във военни престъпления, сърбите го правят от груба корист, неохотно, а не по убеждение. Съпротива към новата "мека" линия спрямо Сърбия не липсва и сега в политическите и експертните кръгове на Вашингтон, и тя не е лишена от морални предубеждения. Характерно за нея е виждането на президента на проекта "Демокрации в преход" Брус Джаксън, който по време на конференцията за Сърбия зави, че няма никакви пречки за американо-сръбските отношения, но че "Сърбия сама си е пречка". Той твърди, че сърбите имат нужда от морален катарзис за да прогледнат за греховете си. Ето едно типично за Джаксън изказване: "Сърбите нямат правилно разбиране за своята история през последните 150 години и имат тенденция да се придържат към някакво митологическо минало. Освен това, те имат усещането, че стагнацията е нещо позитивно." Във взаимоотношенията си с Европа Сърбия все се оправдавала, спорела и демонстрирала "отомански умения за пазарлък". Джаксън е убеден, че "само голям шок ще помогне на сърбите да се пробудят за морална революция и да получат урока си по морално образование".
Всички жестове на подкрепа от страна на Вашингтон трябва да се интерпретират като знак за доверие в политическата воля в страната и в стабилността на политическия процес, който ще доведе реформите докрай. Резултатите от президентските избори в Сърбия миналата седмица поставят под въпрос това доверие и наливат вода във воденицата на анти-сръбски настроените фракции.
Поради недостатъчен брой на гласувалите - под 50%, в Сърбия не успяха да изберат президент за трети пореден път през последната година. След първоначалното разочарование от липсата на резултат, мнозина в американската администрация и Конгреса си плюха в пазвата, като видяха кой е можел да спечели демократично проведените избори. Появата на водещ президентски кандидат от ултранационалистичната Сръбска радикална партия беше съвършено непредвидена и предизвиква във Вашингтон опасения, които се разпростират и върху общите избори, насрочени за 28 декември. Те само се засилиха след колапса на управляващата коалиция на демократичните сили в сряда.
Коалицията беше създадена с огромни усилия от страна на Съединените щати през 2000 година за да обедини всички фракции, които бяха противници на Милошевич. Този колапс беше предвиден през октомври от Пол МакКарти, старши директор на програма за Югоизточна Европа в американската Национална фондация за демокрация, и други американски експерти. Техните превиждания бяха, че поради нестабилността на коалицията ще има предсрочни избори.

В коментар за реакциите на Вашингтон спрямо резултатите от изборите в Сърбия анализаторът на Хелзинкския съвет към американския Конгрес, Робърт Ханд, посочи, че подкрепата за кандидата на Сръбската радикална партия "предизвиква тревога".
Главната причина за тревога било провеждането на реформите, което може да спре или да бъде сериозно забавено ако ултранационалистите дойдат на власт в страната. Ханд коментира и изявлението на министър-председателя на Сърбия Зоран Живкович, че няма да може да продължи изпълнението на програмата за реформите. Ханд подчерта, че отношенията с Америка ще зависят от продължаването на курса на реформи, с което показа, че натискът върху Сърбия няма да отслабне. По негово виждане демократичните сили в Сърбия трябвало да се противопоставят на радикалите ако искат да видят Сърбия отново като членка на международната общност.
Очевидно е, че след голямата промяна в отношенията между Америка и Сърбия сега от Вашингтон се вглеждат с нарастващ песимизъм в неясното политическото бъдеще на Сърбия.
Докато неяснотата трае, Съединените щати най-вероятно ще замразят отношенията в сегашната им точка и ще поддържат всички инструменти за икономически и политически натиск.