1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Днес изтича ултиматумът на Съвета за сигурност към Иран

31 август 2006

Днес е крайният срок, определен от Съвета за сигурност на ООН, в който Иран трябва да обяви, че прекратява обогатяването на уран. Техеран гледа със спокойствие на този факт, без да се опасява от въвеждането на санкции.

https://p.dw.com/p/Ati7
Махмуд Ахмадинеджад
Махмуд АхмадинеджадСнимка: AP

“Франция и Германия се стремят към продължаване на преговорите с Иран” – така озаглавиха многобройни ирански вестници публикациите си във връзка с изтичащия днес ултиматум на Съвета за сигурност на ООН към Иран. Тези редове олицетворяват пълната увереност на иранското ръководство, както и на мнозинството от населението, че световната общност не би се осмелила да наложи санкции срещу Иран.

“Хората тук не взимат тази тема на сериозно”, казва тази жена. “Те мислят, че става дума за глупаво недоразумение. Някои са дори на мнение, че страните на конфликта разиграват шоу пред света, а в действителност работят съвместно.”

Настроението в Иран е значи белязано не толкова от увереност, колкото от самоувереност. Това допринася и за положителното развитие на Техеранската борса. Факт, на който Западът гледа с учудване. За разлика от хората, работещи там.

“Всеки ден регистрираме както плюс, така и минус. Това е нормално и важи и за последните няколко дни. Бих могъл дори да кажа, че наблюдаваме известно стабилизиране. На мнение съм, че поведението на политиците е определящо за курса. През последните няколко дни положението тук е напълно спокойно.”

Това се дължи на факта, че иранското ръководство съумя да превърне въпроса за ядрената си програма в определящ за подобряване на националния имидж. Макар и конкретните цели на Техеран да са все още неясни, макар и поведението на иранското ръководство да предизвиква недоверие от страна на международната общност, президентът Махмуд Ахмадинеджад е убеден в законността на действията си.

“Мирното ползване на ядрена енергия е едно от безусловните права на иранския народ. Въз основа на законните си междунородни права Иран се реши в полза на ядрената си програма с мирни цели.”

Факт е, че всяка страна, подписала Договора за неразпространение на ядрени оръжия, има право да ползва ядрена техника с мирни цели. Това гарантира член четвърти на договора. На Иран бе наложено обаче ембарго, най-вече по инициатива на САЩ, чрез което на Ислямската република бе забранено да се възползва от това право. В следствие на това Иран набавяше съответната техника по нелегален път от Пакистан. Нищо чудно, че ислямистът Ахмадинеджад не се поддава на натиск от страна на Запада, опитвайки се същевременно да се представи като защитник на мира.

“Нацията ни е разумна и иска да живее в мир с другите народи. Това не означава обаче, че бихме се поддали на натиск отвън. Ние никога не сме изпълнявали несправедливи искания и няма да го сторим и в бъдеще.”

Подходът на Махмуд Ахмадинеджад се нрави явно на иранския народ. Голяма част от населението подкрепя поетия от него курс. Така например този мъж.

“Щом другите имат право да ползват ядрена енергия, и на нас би трябвало да е позволено да се възползваме от тази възможност. Освен това нашите учени са при всички положения по-добри от другите.”