Днес, на първи декември, се отбелязва Световният ден за борба срещу СПИН.

Досега икономиката, намаляването и преместването на работни места или капиталовите трансфери за секунди се смятаха за безусловните характерни за глобализацията феномени. Малцината печеливши естествено гледат на глобализацията като на манна небесна, а многото губещи, разбира се, като на проклятие. Съществува обаче широк консенсус, че би трябвало най-отрицателните прояви да се предотвратяват и до известна степен да се обръщат в полза на голямото мнозинство сред човечеството.

Междувременно възникна още един феномен: СПИН. Като раково образувание вирусът се разпространява по земното кълбо, атакува междувременно региони, в които хората само допреди няколко години и не бяха чували за него като Индия, Китай, Русия. Близо 40 милиона са вирусоносителите, нов тъжен рекорд, като повечето от тях са все още в световния приют на сиромасите – Африка. Човечеството обаче по най-бърз начин трябва да се отърси от мисълта, че СПИН е болестта на бедните. То би трябвало по-скоро да свикне с мисълта, че става дума за един бич за него самото, бич, който не може да бъде победен технологически-медицински, а само политически-културно и в глобален мащаб.

Именно този е обаче проблемът, защото СПИН и неговото разпространение по принцип са свързани с представите за ценности и с ежедневното поведение, както и с междучовешките отношения, все едно дали става дума за политически-културните кръгове в Азия, Африка или Европа. А тъй като жените са главните жертви на тази болест, съществува основателното подозрение, че СПИН е силно свързан с практикувания секс, с обсесиите за доминация и жаждата за власт над другия, но също така с необуздания стремеж към безгранична свобода, който като че ли особено силно се проявява напоследък в страните, намиращи се на прага на превръщането си в индустриализирани.

Където обаче от суеверие, насилие или криво разбрани свободи секса е свързан с кръвопускане или със съзнателен отказ от презервативи, то и СПИН не е далеч. Това е в сила както за бедни така и за богати, за християни, както за мюсюлмани, за будисти, както за индуси. Това обаче не означава нищо друго, освен че положителните норми на поведение, съществуващи във всяко едно общество, трябва именно в ежедневния живот да се налагат и поощряват, също както и минимум на уважение, човешко достойнство и респект пред човешкия живот. А и всички културни кръгове разполагат със санкционни механизми, които следва да се прилагат стриктно и за заразените с вируса, за да се попречи на разпространението му.

Още никога досега не са се харчили толкова много средства за борба с тази болест, както в наши дни: 4 милиарда и 700 милиона евро. Ала и това е твърде малко, само капка върху горещия камък. Освен ако тези пари се използват предимно за жените, за да се разберат взаимовръзките между сексуалност, експлоатация и насилие. Една необходима стъпка за промяна на ценностните представи във всекидневието. Само тогава има шанс за започването на успешна борба срещу СПИН.