“Добре дошли”

В Германия почти не предизвиква радост фактът, че европейското семейство се обогати с две важни членки. Ние се държим студено към България и Румъния. Нима забравихме, че през 20-ти век в продължение на дълго време се намирахме под пвечатлението на румънската литература, че Йонеско, Киоран, Елиаде се числят към великите автори на съвремието? Вярно, и тримата бяха румънци в изгнание, а болният социализъм като цяло и тираничният Чаушеску в частност нанесоха твърде гтолеми злини на Румъния. Но за тях знаем много – от книгите на една от най-профилираните писателки, пишещи на немски език : в текстовете на Херта Мюлер реално съществуващият абсурд на бившата народна република е отразен, така както твърде рядко се удава някому да предаде деформациите на едно общество с литературни средства.

С Българите, германците по традиция поддържат още по-близки отношения отколкото с румънците. Не само , че този народ извлече особени ползи от Берлинският Конгрес 1878 година, чиито голям инициатор беше Бисмарк. В лицето на Фердинанд той получи германски цар, който по-добре от някои други импортирани дъравни глави съумя да се вгради и вживее в атмосферата на тази страна. И в двете световни войни България се сражава на наша страна. Завинаги ще остане и славата, че покрай цялата си нибелунгска вярност, страната не изхвъръли на боклука всичките си принципи. Като една от много малкото съюзници на Германия, България се противопостави на така нареченото “окончателно решение” на еврейския въпрос и се застъпи за своите евреи.

И двете страни – България и Румъния – днес са изправени пред трудности, които са разпространени вследствие на окредената от социализма идентичност на обществата им. Те са политически нестабилни и застрашени от корупция. Поне България обаче не клони към опасния десен екстремизъм. Там изглежда все още има здрав патриотизъм, който оставя на десните популисти твърде малко шансове. Говори ли човек с българи, остава емоционално докоснат от тяхната жертвоготовна обич към родината. Даже и тези, които могат да отидат навън, не напускат родината си, защото са на мнение, че всички те трябва да се обединят, за да я изградят отново. Къде са тук пътуващите германски интелектуалци, които с удоволствие изнасят нравоучения, за да видят това? Къде в културната сфера можем да видим някакви белези, че в Германия е осъзнато, какво обогатяване получаваме благодарение на двете страни?

Симптоматично е ,че и този път нашата съседка Франция реагира по друг начин. Особено по отношение на българите тя е измислила чудесен начин да ги поздрави с “добре дошли”. В и без друго уникално хубавия мезей Жакмар-Андре до 31 януари може да се разгледа една интересна изложба. Тя показва златото на траките, онзи народ, който зароди на територията на България първата високоразвита култура. Тя пък на свой ред разви едно занаятчийско изкуство от първа величина и научи Европа да обработва златото. Едва ли може да има по-подходяща покана от тази изложба, да се изследват явните и скрити ценности, които българите и румънците внасят в общността. Затова нека да приемем поканата.