Добър или лош е компромисът от Брюксел за страните от Западните Балкани?

Г-н Акст, какво означава постигнатият през почивните дни компромис за страните-кандидатки за членство в ЕС от Югоизточна Европа?

“Няколко са тук аспектите. Първият е, че ЕС успя да постигне компромис и да излезе от задънената улица на кризата с конституцията. Това е положителното послание. Негативното се изразява в множеството по-малки компромиси по отделните теми напр. заради критичните тонове на Полша и някои резерви от страна на Великобритания и Франция. Не смятам, че това е картината на ЕС, която може да въодушеви гражданите на общността. Това е първият извод. На второ място се надявам, че страните-кандидатки за членство няма да се учат от начина, по който сега се държат старите страни-членки, тъй като според мен те излъчват навън един по-скоро негативен образ на ЕС, силно повлиян от национални, а не от общи за ЕС интереси. Това е най-общият извод. Що се отнася до политическото функциониране на общността, мисля, че можем да открием някаква положителна перспектива за следващите разширявания и за страните-кандидатки за членство. С това искам да кажа, че са придвижени напред някои от институционалните въпроси за бъдещото функциониране на ЕС, което означава, че при наличието на воля у старите страни-членки е напълно възможно да бъде продължен процесът от срещата в Солун през 2003 година. Технически предпоставките за това са налице, макар самият начин, по който това беше постигнато, са остава малко странен за гражданите.”

Ако се абстрахираме от това, как новите страни-членки се справят с изпълнението на ангажиментите, какъв срок е реален? – Предвидено е през 2009 година да влязат в сила новите разпоредби, но от друга страна имаме и датата 2014 година по отношение на някои други аспекти. Това означава ли, че до 2014 година не трябва да очакваме следващи разширявания?

“Не, това не е задължително. В миналото сме ставали свидетели на прекомерно проблематизиране и драматизиране на нещата. Според мен не е правилно твърдението, че ако няма конституция, няма да е възможно и приемането на нови страни в ЕС. Вярно е, че договореностите от Ница създават правната рамка за функционирането на съюза с 27 страни-членки, Тези 27 страни-членки вече са факт, и от тази гледна точка за следващия – 28-я член на общността, независимо дали той ще бъде Турция или Хърватия, няма институционална база за неговото съществуване като член на ЕС, т.е. колко комисари и колко депутати в ЕП трябва да има той и всички останали, които ще станат членки на общността. Вярно е, че тези въпроси могат да бъдат изяснени в съответния договор за присъединяване, и ще припомня, че такъв бе случаят при влизането в ЕС на Великобритания, Дания и Ирландия, но така също и на Гърция, Испания и Португалия. Тогава нямахме нов европейски договор, а правните рамки залегнаха като част от съответните присъединителни договори с тези страни. Това означава, че съществува механизъм за приемането на нови страни в общността дори и ако приемем, че новите разпоредби ще важат от 2014 година или от 2017, ако отделни страни решат да се присъединят към тях на един по-късен етап. Основната пречка и основен проблем ще си остане волята на старите страни-членки да има нови разширявания.”

Продължава ли да бъде проблем възможността на отделните страни-членки да блокират приемането на една или друга страна-кандидатка. В случая с Турция например това е особено важно, но интересува и другите страни от Западните Балкани, затова да ви попитам, дали в новите разпоредби се запазва правото за налагане на вето върху решенията за приемане на страни-кандидатки?

“Да, и занапред това ще остане така. Има някои области, по които съществува пълен консенсус между всичките страни-членки, вкл. за това, че приемането на нови страни в общността трябва да става с пълно единодушие. Съгласието на всички е необходимо и при актуализирането на договорите. Доколкото познавам тази област и на базата на опита, който имам, мога да кажа, че скоро не се очертава промяна в принципа на единодушие, с което се вземат сега решенията за разширяването на ЕС. И няма никакво значение, дали базата ще остане договора от Ница или новия компромисен вариант за реформиране на общността – пълното единодушие остава водещ принцип. Ще ви дам един пример – Франция очевидно е решена да демонстрира и на практика, с конкретни мерки, че държи на твърдата си позиция срещу приемането на Турция. През тази седмица прочетох в пресата, че президентът Никола Саркози ще настоява, в преговорите с Турция въобще да не се отваря главата “Икономика и валута”.

Германското председателство е склонно да отвори три нови гласи с Анкара, но поради френските съображения ще бъдат отворени само две нови глави.”

Как изглеждат обаче нещата от гледна точка на страните от западните Балкани – Македония, Албания, Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина? Къде виждате истинската пречка в момента – в самия ЕС или в реформите, с които трябва да се справят самите кандидатки за членство?

“Мисля, че и двете неща представляват проблем. В ЕС желанието за нови разширявания е много слабо, и в повечето страни-членки изобщо не са популярни политическите призиви за приемането на страните от Западните Балкани. От тази гледна точка е налице едно въздържание на ЕС по въпроса за нови разширявания, и това е отражение на настроенията сред гражданите на страните-членки. От тази гледна точка институционалната база за приемането на нови страни ще съществува само ако е налице и волята и ако щете – куража на страните-членки да приемат нови страни в общността. От друга страна след приемането на България и Румъния се видя, че чисто технократският поглед към въпроса за критериите, в случая – покриването на тези от Копенхаген, вече не е достатъчен. От една страна имаме високи нива на корупция, бих казал критични, съществуват и вътрешнополитически проблеми, като напр. възходът на националистически и популистки сили в България и политическа нестабилност в Румъния. Това е област, в която очевидно ЕС ще трябва да поработи още малко, напр. като приеме, че формалното изпълнение на критериите не е достатъчно за членство, а че те трябва да бъдат приложени и реално в практиката. А това допълнително утежнява положението на страните от Западните Балкани.”