1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Договорът на ЕС – за какво е спорът?

17 октомври 2007

През декември той трябва да бъде тържествено подписан, а пролетта на идната година се предвижда ратифицирането му от всички страни-членки.

https://p.dw.com/p/Bris
Снимка: AP

Какво съдържа този договор и с какво се отличава от предхождащия го документ, отхвърлен през 2005 г. от Франция и Холандия?

Държавните и правителствените ръководители на 27-те държави от ЕС възнамеряват в четвъртък и петък да се споразумеят по окончателния текст на Договора на евросъюза.

„Определихме насоките за обновената обща основа на ЕС. Преодоляхме застоя. В крайна сметка оправдахме доверието. Избягнахме разцеплението”, каза германската федерална канцлерка Ангела Меркел, докато беше ротационен председател на Съвета на ЕС, само няколко дни след решаващата и драматична среща на върха през месец юни.

Тогава на държавните и правителствени ръководители на 27-те особено трудно се удаде да се споразумеят за разработването на зва нови договора. Първият си поставя за цел да определя основните положения. Вторият е за начина, по който функционира евросъюза. Сега тези два разработени текста трябва да бъдат одобрени в четвъртък и петък в Лисабон, а през декември да бъдат и формално подписани. Споразумението ще бъде важно най-вече за държавите, които още не са членки на общността. Защото без нов договор нито Турция, нито западните балкански държави нямат да имат шансове за присъединяване, както обясни още през 2006 г. Йо Лайнен, председателят на конституционната комисия:

„В Европейския парламент няма да се вземе решение за ново разширяване, ако не се сдобием с конституционен договор. Румъния и България, тяхното приемане е вече решено, ще бъдат за нас последните, присъединяващи се възоснова на Договора от Ница. За Хърватия, Македония и останалите ще бъде много, много трудно. Смятам, че това е лостът, благодарение на който ще можем все пак до постигнем пробива към европейската конституция”.

Наистина проектът за конституция бе погребан, след като бе отхвърлен на референдумите във Франция и Холандия, но сегашният договор има изгледи за успех. Разликите между двата документа не е съществена, само заглавието е друго. Задраскано от текста е всичко, напомнящо на „държавност”. Флаг, химн, титлата „министър на външните работи” и още някои неща. Ала процедурата по гласуването и институциите са отчасти преписани от провалилата се проектоконституция под нови наименования, казва Елмар Брок, германският евро-депутат, който е представителят на европейския парламент на консултациите по договора:

„Вследствие на подобрените критерии за вземане на решения в Съвета и повече решения с обикновено мнозинство, както и благодарение разширяването на на правата на мнозинството в Европейския парламент, който в бъдеще ще има право на глас в 59 на сто от случаите, въпросът за ефикасността и демократизацията на съюза е гарантирана цялостно”.

ЕС ще има президент с две и половина годишен мандат. Ще има външен министър, който поради нежеланието на британци и холандци няма да се нарича так, но ще изпълнява именно такива задачи. Комисията на ЕС ще намали числеността си след 2014 г. Европейският парламент ще е със 750 депутати. Решения с обикновено мнозинство ще заменят принципа на единогласието в повечето области. Двойното мнозинство на държавите и тяхното население ще замени сложната система за гласуване, зафиксирана в Договора от Ница. До 2016 г. обаче ще бъде възможно решенията да бъдат проверявани ако това се желае от малцинство държави. Тази т.н. „клауза от Йоанина” бе наложена от Полша.

Малко преди финала се опъна и иначе про-европейски настроената Италия. Италианците се тревожат от обстоятелството, че в бъдещия Европейски парламент ще разполагат с по-малко мандати от Франция и Великобритания.

Дали този път договорът ще бъде ратифициран в 27-те държави-членки, ще зависи донякъде и от предстоящите референдуми в Ирландия, Дания и може би Чехия, евентуално също така в Полша и Великобритания`. Ако всичко премине добре, договорът ще влезе в сила със следващите избори за Европейския парламент през месец юни 2009 г.