1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Договорът от Ница – по-добрият вариант за Европа?

Емил Попов27 януари 2009

Според чешкия премиер Мирек Тополанек Лисабонският договор е “по-лош от този от Ница и по-добър от един бъдещ договор”. Наистина ли Ница е по-добрият вариант за Европа в сравнение с Лисабон? Отговорът търси Емил Попов.

https://p.dw.com/p/Gh1k
Лисабонският договор - гарант за стабилност в Европа?Снимка: dpa/DW Fotomontage: Albrecht Schrader

Критиците на Лисабон често използват като база за сравнение действащия в момента договор от Ница. Влязъл в сила през 2003-та, той цели да подготви източното разширяване на Европейския съюз. Водени от тази благородна цел “бащите” на договорния текст допускат една съществена грешка.

Irland Geschäftsmann Declan Ganley Nein beim Referendum über den Lissabon Vertrag in Irland
Деклан Ганли - един от авторите на кампанията срещу Лисабонския договорСнимка: AP

В Ница Полша получава незаслужен подарък

Запазвайки принципа на “единогласие” при важни решения, договорът от Ница предвижда следното разпределение на гласовете при квалифицирано мнозинство. Големите страни като Франция или Германия получават по 29, а на Полша се падат 27 гласа. В действителност това разпределение на гласовете е доста щедър подарък за Полша. Макар и по население два пъти по-малка от Германия, страната има само два гласа по-малко.

Поляците се „вкопчиха“ в този подарък и успяха да наложат гласуването по схемата от Ница да се запази до октомври 2014-та, а в определени случаи до март 2017-та, дори и да бъде приет новият договор от Лисабон. Най-късно след тази дата, гласуването ще става по принципа

Една страна – един глас

Залегнал за първи път в текста на Европейската конституция и възприет от Лисабонския договор, този принцип олицетворява демократичното равенство между държавите-членки на Европейския съюз, независимо от тяхната големина. От това печелят малките страни и твърденията, че Лисабонският договор е в интерес единствено на “големите”, остават под въпрос.

Проблемите идват от там, че ако този принцип се прилага в чистия му вид, европейските граждани няма да бъдат представени пропорционално във все още най-важния законодателен орган на Общността – Съвета на министрите. 82 милиона германци получават един глас, толкова колкото и жителите на Малта, които едва надхвърлят 400 хиляди. За да смекчи това противоречие Лисабонският договор възприе т.нар. “двойно” или по-точно “тройно мнозинство”. Всяка държава има един глас, но за вземане на решение се изискват 55% от гласовете, съставени от 15 страни, които представляват най-малко 65% от населението на Еврозъюза. Така се съблюдава демократичното равенство между страните, като същевременно се отчита и факторът “население”.

Jahresrückblick 2008 International Juni Irland EU Volksabstimmung zu Lissabon Nein Graffiti
Ирландското "Не" на Лисабонския договор изведе ЕС в тежка институционална кризаСнимка: AP

Крачка напред ли е Лисабон в сравнение с Ница?

Ако се вземе предвид, че се разширява гласуването с квалифицирано мнозинство за сметка на принципа на “единогласие” – определено да. Правото на “вето” на отделни държави в един момент, когато Общността става 27 „+“ я прави неуправляема и затова е пречка за приемането на нови страни. А разширяването на Европейския съюз е „експорт на стабилност“ и така за Европа Лисабон несъмнено е по-добрият вариант от Ница.