Договорът с Европейския съюз е вече в София

По един доста специфичен начин през седмицата, която мина, европейската идея беше употребена в българското политическо пространство. Тя стана основният аргумент в дебатите, на които станахме свидетели около исканата оставка на кабинета Сакскобургготски както за хората, които подкрепят официално обявените външно-политически приоритети на страната, така и за (по-малкото на брой) привърженици на идеята, че европейското членство ще накърни националния суверенитет на страната.

И докато първите – независимо дали са симпатизанти на НДСВ или критици на кабинета – пледираха визията по отношение на това накъде върви България да бъде призмата, която да определя вътрешнополитическото поведение, то вторите създадоха около парламента фарсов спектакъл, за да «опазят» народа от депутатите като извадиха символично «кирливите им ризи» на площада.

В същото време Договорът за присъединяване с Европейския съюз пристигна в София. Този най-важен документ за по-нататъшното развитие на страната обаче не успя да привлече общественото внимание, погълнато от маскарада на политическите дефилета.

В неговите 1000 страници, в които влизат и Акта за присъединяване, и анексите, и протоколите, и Заключителният акт се съдържа правната рамка и всички условия, към които България ще трябва да се придържа от 1 януари 2007 година.

Най-малкото три теми можеха да влязат в дневния ред на седмицата, която приключи:

Първата:

по какъв начин ще бъде поднесена тази обемна информация така, че да стане достъпна за българското население, до което най-вероятно ще бъде отправено допитване относно присъединяването на страната към Евросъюза . От формулирането на въпросите предхождащи бъдещия референдум в не малка степен зависят и отговорите, които ще получим. Освен това «превеждането» на административните клишета на разбираем за хората език е от не по-малко значение, а до този момент темата е била повдигана главно на дебати, организирани от неправителствени организации и независими политически анализатори.

Второ

: би било интересно да се дискутират възможните избори на личностите, които от 2007-ма година ще представят България в структурите на Европейския съюз. В Акта за присъединяване е записан ангажиментът на България да избере 18 евродепутати на преки избори до края на 2006 година. Техният мандат ще приключи през 2009 година с края на мандата на комисията «Барозу».

И трето

: интересно би било да се обсъдят различните двустранни споразумения и особени мнения, които са приложени в Заключителния акт на договора на Десетте – най-малкото, за да се запознаем с различните стратегии на някои от държавите, обусловени именно от мотивите за запазване на националната самобитност и относителния им суверенитет.

България има с какво да се похвали: по инициатива на държавата в Заключителния акт на договора за членство беше включена декларация за признаването на българския като официален и работен език на институциите на ЕС. Което е доказателство за съблюдаване на принципа за съхранение на културното наследство на всяка една страна в континента.