“Докато България не спре административната неразбория, няма да инвестираме повече пари”

Б. Узунова :

Сдружението в помощ на българските домове за сираци възниква спонтанно, под впечатлението от едно пътуване на журналиста Мирко Шваниц през 1997 година из България. Описвайки трагичното състояние на редица домове за сираци в страната, той, заедно с приятели, решава да организира помощ, но истинска. Мирко Шваниц казва:

Шваниц:

“Ние искахме да направим нещо, което да помага трайно и сериозно. Тогава се роди малко мегаломанската идея, на мястото на един много стар и изключително запуснат дом за сираци във Пловдив да издигнем нов и модерен дом за деца, към който да има образователен и терапефтичен център.”

Б. Узунова:

Постигнатото досега не е никак малко: преди две години е открита първата жилищна сграда, в която децата живеят в модерни помещения с дневни, детски стаи, кухни и занимални.В момента втората жилищна сграда е пред довършване, а Мирко Шваниц и неговото сдружение се надяват, че официалното и откриване ще стане през месец май идната година. Всъщност първоначално е било предвидено, втората сграда да се открие по Коледа тази година, но проблеми от различен характер не позволяват това. Сред тях Мирко Шваниц назовава и факта, че за една малка страна като България е много трудно да привлича интереса на дарители и спонсори. Независимо от всичко, сдружението постига голям успех, благодарение на програмата си за настойници-дарители.В момента в дома за сираци “Мария Луиза” в Пловдив има около 80 деца. От Германия за тях се грижат около 50 дарители-настойници, които отделят по 50 евре годишно. От тази година – впрочем – по изрично желание на дарителите – сумата е увеличена на 100 евро годишно. Мирко Шваниц казва:

Шваниц:

“Ние имаме огромен успех с нашата програма за настойници. Толкова голям, че в момента например имаме запитвания и желания за включване в програмата, но на практика няма повече деца на разположение, за които да се поемат партньорски задължения.Затова в момента водим преговори с други домове за сираци в околностите на Пловдив, които евентуално да се включат в нашия проект. Благодарение на този проект цялата социална дейност в дома “Мария Луиза”, а и някои други дейности, са поети от нашите настойници-дарители от Германия. Всяка от групите деца получава свой собствен социален бюджет за годината,с който може да разполога както прецени – например за посещения на театър и кино, за детски летни лагери, за участие в различни проекти за изкуство и култура и др.”

Б. Узунова :

Разбира се, не всичко, което сдружението подхваща в Пловдив, върви без проблеми. Един от най-сериозните, според Мирко Шваниц – е широкото и неясно разпределение на правомощия и отговорности в сферата на домовете за сираци в България. Има домове, които са на подчинение на общините и градовете, други обаче са под административното управление на здравнотото министерство, трети пък – на образователното ведомство. Мирко Шваниц с огорчение констатитира :

Шваниц:

“От години насам в България има правителствена програма, която цели отстраняването именно на този проблем, но поне нашите впечатления сочат, че на практика не е свършено почти нищо. Така ние не сме в състояние да построим третата сграда в комплекса “Мария Луиза” в Пловдив и няма да инвестираме повече пари, защото постоянно ни препращат между община Пловдив и министерството на образованието. Не можем да продължим работата, защото едната институция сочи към другата и обратното. Докато не се осъществи на практика отдавна приетата правителствена програма и домът не премине на единствено подчинение към община Пловдив, с която да решаваме проблемите съвместно, ние няма да инвестираме повече пари в България.”

Б. Узунова:

Административните неразбории в България са единия основен проблем, другият е намалялата готовност за дарения, особено за малки страни като България, които - както казва германският журналист - и без друго не са в полезрението и интереса на света. За събирането на средствата по построяването на двете сгради в Пловдив сдружението извършва впрочем огромна работа за да популяризира начинанието си в германските медии и успява да получи огромна финансова подкрепа от Германското министерство на икономическото сътрудничество и развитието,както и Дружеството за техническо сътрудничество /ГТЦ,/ които предоставят общо 120 000 евро за изграждането на втората сграда. Оттук нататък- Мирко Шваниц се надява на разума на българските власти, да подкрепят едно добро дело.