Докъде да стигат анти-терористичните мерки?

Полет 93 - 11 септември 2001 година: В командната централа на американското правителство цари хаос – два самолета са се разбили в Световния търговски център, а никой не знае точно, колко пътнически самолета общо са отвлечени. Във филмът за съдбата на полет 93 на Юнайтед Еърлайнс режисьорът пресъздава фактите, разкрити от следствената комисия за станалото на 11 септември 2001 година.

Президентът Буш се намира на борда Еър Форс Уан, а в Белия Дом отговорността е в ръцете на вицепрезидента Дик Чейни. Той дава заповед – ако други самолети застрашат цели във Вашингтон – те да бъдат свалени. Бойни самолети се опитват да локализират полет 93 на Юнайтед Еърлайнс и го следват. В крайна сметка обаче, бунтът на пътниците в отвлечения самолет е онова, което предотвратява нов терористичен акт. Самолетът пада в едно поле на щата Пенсилвания.

Преди 11 септември 2001, в САЩ не съществуваха ясни правила за подобни ситуации. След този ден обаче те бяха създадени. А и конституцията на САЩ дава на правителството подобни правомощия. Президентът на САЩ има правото да взима решение, дали отвлечени от терористи самолети да бъдат сваляни или не. Срещу това му правомощие в страната не съществуват съмнения от конституционен характер. Тъкмо обратното. Чуйте аргументацията на експерта по конституционно право от Университета в Чикаго Кас Сънстийн:

“Президентът като главнокомандващ на американските въоръжени сили естествено разполага с правото да защитава САЩ от внезапно нападение. За това той не се нуждае от специален закон. Тъкмо обратното: В случай, че действащи закони му пречат да изпълнява тази задача, те са противоконституционни.”

Експертът по проблемите на сигурността Чарлс Пеня от Вашингтонския Център по проблемите на мира и свободата е на същото мнение:

“Правото да вземе окончателно решение за подобна акция е единствено в ръцете на президента. То не може да бъде преотстъпено на другиго – нито на членове на кабинета, нито пък на чисто военно ниво.”

На какви критирии трябва да отговаря президентското решение, какви предпоставки трябва да са изпълнени, за да се разпореди отстрелването на отвлечен пътнически самолет – всичко това американското правителство държи в тайна. В крайна сметка – казва експертът Чарс Пеня – потенциално трябва да е дадена подобна възможност:

“Да се изключи възможността за даване на подобна заповед предварително – би означавало да заявим на потенциалните ни врагове следното: “Ако отвлечете самолети и ги използвате срещу нас като оръжия, можете да сте сигурни, че няма да има никакви последствия за вас”.

В САЩ се води оживен дебат по тази тема. Атентатите от 11 септември очевидно също са изиграли своята роля, защото – според експертът Пеня – американското население осъзнало, че понякога се налага да се избере по-малкото зло.

Американските военни по няколко пъти на седмица упражняват ситуации на евентуално сваляне на отвлечени пътнически самолети – водени от надеждата, че няма да им се наложи да преживеят подобна ситуация в действителност.