"Достойнство и справедливост за всички"

Всички хора са свободни и родени с достойнство и права. Поне така пише в преамбюла на общата дакларация за човешките права, гласувана на 10 декамври 1948 година. С тази декларация се роди и един идеал, който и до ден днешен не е постигнат, но е признат от всички страни-членки на ООН, като основополагащ за международната общност. Светът все още е много далеч от този идеал. Твърде далеч. Общата декларация за човешките права беше вменена като основание за членство в ООН и същевременно стана и основа на конституциите на отделните страни-членки. Дори и в такива страни, където е доказано, че човешкото достойнство не е ненакърнимо. Също и в такива държави, където справедливостта във властта, парите и беззаконието са взаимно обвързани и не съществува независимо правосъдие. Общата декларация за човешките права поставя по този начин целтта на съвместното съществуване на световната общност. От една страна това е задължението на държавите към техните граждани и от друга - легитимация за много хора , които навсякъде по земното кълбо се застъпват за тези човешки права. Когато се води борба за равнопоставеността между мъжа и жената, когато става дума за правото на образование, когато хората протестират срещу беззаконието и мъченията, общата декларация за човешките права е универсалното средство за всички активисти. А когато някои отделни държави, групи, или лобита поставят под въпрос универсалността на човешките права аргументирайки се с културните различия, всички ние трябва да се опълчим срещу това. Защото светът има нужда от общи ориентири и идеали. А днешният глобализиращ се свят, може би още повече. Независимо от всички религии, култури, езици и континенти.

Всички хора са свободни и родени с достойнство и права-това изречение и до днес не е загубило валидността си.