Дует между посланик и поетеса

Д-р Харалд Киндерман/: Anders ausgedrueckt….

Da ist der Gaertner,

еigenbroetlerisch, verschwiegen,

ausgemergelt,konzentriert

auf sein Werkzeug

er riecht nach Muedichkeit,

kommt ausser Atem selbstvergessen,

arbeitet und arbeite,.

schwitzend,leuchtend,

erleuchtet.

Und ihm ist egal was wachsen wird :

Steuchschnabel,Buschwindroeschen,

oder Tod.”

Мирела Иванова: Иначе казано

Ето го градинарят,

саможив,смълчан,

работи и работи,

осенен, сияен...

И му е все едно какво ще избуи:

здравец, съсъски или смърт.”

Това и още 12 стихотворения от Мирела Иванова изпълни лично посланик Харалд Киндерман. Литературното четене на български и на немски събра вечерта на 13 април в немското посолство в София дипломати, творци, журналисти, преводачи, приятели. И бе много по-въздействащо за публиката от който и да било сух официален доклад за “билатералните отношения” между Германия и България.

Всъщност това е второто литературно четене на д-р Киндерман и Мирела Иванова Първият двуезичен дует е по повод 125-годишнината от установяването на дипломатичски отношения между Германия и България.

Мирела Иванова: Негово превъзходителство д-р Киндерман ме чу на последния панаир на книгата в София да чета свои стихове на немски и предложи да направим съвместно литературно четене.Той забеляза едно мое стихотворение “Кухните” и поиска позволение да го цитира в един свой доклад за Европейската комисия.Това е едно стихотворение за това как в кухните протича не просто животът ни, а и световната история.За това как в кухните се сготви кървавия борш в Русия ,който трябваше да изхрани руския пролетариат или за това как на Берлинския конгрес, в берлинската кухня, моето бедно отечество бе разрязано като пържола. Това е едно стихотворение,което преплита и личното и историята на Европа. И затова смятам,че то е интересно за всеки един.

Доизясних въпроса за това какво общо има лириката с дипломацията и подходящо време за поезия ли е днешното с д-р Харалд Киндерман.

”Всяко време е подходящо за поезия, казва дипломатът.Само думите са в състояние да съединяват, да съвместяват. Да съществуват между теб самия и света .”

Д-р Харалд Киндерман: Можеш да постигнеш успех в дипломацията,само ако успееш да се доближиш до душата на хората в една страна. А сближаването с душата на един народ можеш да постигнеш по много начини: чрез езика, члез изкуството,чрез религията,чрез природата. И вярвам,че поезията е точно един такъв път да разбереш душевността на българина, да разбереш българската история ,да се доближиш до опита на българите, до националната им идентичност... Един дипломат трябва да разбира от живия живот, иначе не би постигнал успех. Законите и сухата статистика не са достатъчни... ...защото дипломацията означава да градиш разбирателство и приятелства. И тогава говорим за успешно партньорствол Но затова е нужно,обаче, да разбираш другия.Да знаеш що за страна, що за хора са партньорите ти,които искат заедно да живеете в една европейска общност...От поезията на Мирела Иванова разбрах много за българската история, за настоящето,за проблемите в ежедневието,за икономическия стрес ,за политиката, за лични неща като щастието, любовта, за топлотата в отношението към малката дъщеричка.Поезията ми позволи да се доближа до уникално българското време.

Германският посланик признава,че e научил от стиховете на Мирела Иванова и много неща за своята страна – в поезията на българската поетеса има не само много местни знаци , метафори и исторически препратки.В стиховете на Мирела Иванова присъстват и атмосферата на Берлин, кафенетата на Залцбург, любовта на една българка в Германия...

Всъщност началото на “дипломатическите отношения” на Мирела Иванова с Германия е през 2000г.,когато Ханс Тил и хайделбергското издателство Wunderhorn издават на немски стихосбирката Einsames Spiel /”Самотна игра”/. Преводът е на Норберт Рандов. След две години Мирела Иванова получава в Мюнхен голямата награда за модерна поезия от Източна и Югоизточна Европа на името на Херман Ленц, връчвана ежегодно от медийния магнат д-р Хуберт Бурда.Миналата година върху 2580 билборда в Берлин, Хамбург,Франкфурт, Мюнхен, Кьолн, Щутгарт и Залцбург са поставени и стихотворения на 14 поети от Европа -Мирела Иванова е сред тях. Същата година е публикувана на немски и втора поетична книга на българската поетеса-Versoehnung mit der Kaelte / “Сдобряване със студа”/ в превод на Габи Тиман.

Габи Тиман също бе на литуратурното събитие, организирано от посланик Харалд Киндерман в София. И тя не пропусна да подчертае,че литературата е добра възможност за хвърляне на мостове, но призна със съжаление, че все още българската литература, българските поети са непознати вГермания.

Габи Тиман: За много германци България е все още бяло петно. Има хора, които много четат, но и за тях не е много ясно имали там в България добри поети, за какво пишат...А да знаеш едно хубаво стихотворени , това е друг подход, това е друга

врата.

Д-р Харалд Киндерман: Anders ausgedrueckt….

Da ist der Gaertner,

еigenbroetlerisch, verschwiegen,

ausgemergelt...

Мирела Иванова: ....

работи и работи,

осенен, сияен...

И му е все едно какво ще избуи:

Д-р Харалд Киндерман:

Steuchschnabel,Buschwindroeschen,

oder Tod.”

“Струва ти се,че долавяш далечния звук на орган, словесните токати и фуги на голямата Бахман, или парчета от някой Блус на Ан Уолтман”, писа за българската поетеса , в края на миналата година, авторитетният “Die Zeit” и нарече поезията на Мирела Иванова впечатляваща.

Иначе казано, ако дипломатите и политиците четяха повече поезия, животът ни щеше да е друг...