Дългата сянка на Арафат

Когато избраха за президент Махмуд Абас палестинците му дадоха ясен мандат: те настояваха за демократични реформи в автономната власт и в държавната партия на Арафат, Ал Фатах. Избирателите искаха старата гвардия, вкопчила се в добре платените си кресла, най-сетне да бъде изпратена в пенсия. Но палестинците очакваха на първо място разформироването на въоръжените групи на Ал Фатах, специално Бригадите ал Акса. Нищо подобно обаче не е станало до ден-днешен. Често споровете между различните милиции избиват дори във въоръжени сблъсквания.

Изобщо, палестинците са обхванати от чувство на недоволство и несигурност. Шансът за ново, демократично начало отдавна вече е пропуснат. Палестинските области затъват в старото блато от клиентелизъм и непотизъм, в което затъват всякакви политически и социални реформи и което още от началото на еврейската имиграция в началото на миналия век така много пречи на палестинците. Затова много палестинци виждат в ислямската организация Хамас един по-скоро конструктивен елемент – поне досега ислямистите не са били уличени в корупция.

Мнозина са доволни, че Абас установи диалог с Хамас. Проблемът на Абас обаче не е Хамас, а собствената му партия Фатах, от която е изцяло зависим. Докато Абас под натиска на въоръженото крило на Фатах трябва да се грижи за старата, корумпирана партийна гвардия, така че на изборите през януари функционерите на Фатах да бъдат утвърдени на своите постове, дотогава ще расте и общественото влияние на Хамас.

Що се отнася до Израел, министър-председателят Ариел Шарон продължава да следва невъзмутимо своята линия: той приключва строежа на силно укрепената гранична стена и разширява еврейските селища на Западния бряг. По този начин Шарон създава факти, които няма да могат да бъдат върнати обратно на евентуални бъдещи преговори. Той знае много добре в какво подтискащо положение се намират палестинците, но винаги е повтарял, че първо Абас трябва да възпре милициите – това е главното условие за започването на преговори за създаването на независима палестинска държава. И тъй като израелски граждани все още стават жертва на самоубийствени атентати, Шарон винаги има повод за възмездие.